Идеята обаче е изправена пред няколко сериозни технически и икономически предизвикателства, пише Financial Times.

 

Първият проблем е мащабът на изстрелванията. За да поддържа съзвездие от около 1 млн. спътника, SpaceX ще трябва да извършва над 9 изстрелвания на Starship дневно, ако приемем, че всеки апарат може да носи около 60 спътника и че компютърните чипове ще трябва да бъдат подменяни приблизително на всеки пет години. За сравнение, Falcon 9 – най-използваната ракета на компанията – е извършила 165 изстрелвания през миналата година, или средно по едно на два дни.

 

Starship е проектирана да превозва значително по-големи товари от предишните ракети, но все още не е доказала пълна многократна използваемост и претърпя неуспехи при тестови полети.

 

Второто голямо предизвикателство е охлаждането на мощните компютри в Космоса. Въпреки че температурата там е изключително ниска, почти пълният вакуум не позволява топлината да се отвежда по начина, по който това става на Земята. Всеки орбитален AI център ще генерира до около 250 киловата топлина, която трябва да бъде изведена чрез специална система от течност и големи радиатори. Предвижда се радиаторите да имат обща площ около 160 кв. м, приблизително колкото две игрища за бадминтон. Подобна технология вече се използва на Международната космическа станция.

 

Спътниците ще трябва да бъдат защитени и от космическата радиация, която може да поврежда електрониката и да води до грешки в данните, сривове и проблеми с навигацията. Затова компютърните компоненти вероятно ще бъдат концентрирани в защитен централен модул.

 

Третият проблем е подмяната на спътниците. Технологиите за AI се развиват бързо, което означава, че хардуерът в орбита ще остарява и ще трябва периодично да бъде заменян. SpaceX вече подменя част от Starlink спътниците след около пет години експлоатация.

 

Това поражда и екологични въпроси, тъй като изгарянето на спътници при навлизането им в атмосферата може да увеличи количеството метали и други вещества, попаднали в нея. Допълнителен риск представляват космическите отпадъци, особено заради огромните соларни панели на бъдещите AI спътници.

 

SpaceX се опитва да реши и логистичната страна на проекта. Компанията изгражда в Тексас газопровод с дължина около 13 км, който трябва да улесни доставките на гориво за Starship. При едно изстрелване ракетата използва около 3,4 млн. литра течен метан – количество, сравнимо с повече от един олимпийски плувен басейн.

 

Паралелно с това SpaceX изгражда т.нар. Gigasat Factory в Тексас, която според компанията ще може да произвежда хиляди AI спътници още в края на 2027 г. Плановете са свързани и с по-широката стратегия на компанията за собствено производство и осигуряване на необходимите AI чипове.

 

Самата SpaceX обаче признава пред инвеститорите, че проектът е силно експериментален и включва технологии, които все още не са доказани или дори не съществуват в необходимия мащаб.

 

В крайна сметка най-големият въпрос може да се окаже не технически, а икономически – дали изграждането на центрове за данни в орбита ще бъде по-изгодно от строителството им на Земята. Според експерти логистиката по извеждането на стотици хиляди или милиони големи спътници в Космоса на конкурентна цена ще бъде изключително трудна.

 

Въпреки това специалистите предупреждават да не се отхвърля идеята предварително. Причината е проста – SpaceX вече е успявала да промени представите за това какво е възможно в космическата индустрия.