Непоносими жеги и пожари – това ли е новата реалност?

Неговото наблюдение, направено в събота вечер към 20:30 ч. на оживено столично кръстовище: температурата върху асфалта е достигнала 47 градуса.

Сянка няма, охлаждане – също. А в новините от първата до десетата минута доминират кадри на пожари, дим, спешни линейки и парцали, накиснати във вода. Това вече не е изключение. Това е режим на оцеляване, при който държавата изглежда заварена от събитията. Отново.

Климатът изпреварва

Планетата не чака никого. Климатът се променя с ужасяваща скорост и вече никой не може да остане безучастен. Балканите вървят по пътя на Гърция отпреди 20 години – с непрекъснати жеги, силни ветрове и пожари, които вече са част от всекидневието.

Средната температура на Земята се е повишила с около 1,1°C от индустриалната епоха, а екстремните горещини са три пъти по-чести спрямо 1950-те. За Балканите това означава повече дни с жега над 35 градуса и продължителни горещи вълни, които изсушават природата и я превръщат в лесна жертва на пламъците.

България в огнен капан

Само за последното денонощие в страната са регистрирани 269 пожара. Основните огнища са в пет области – Благоевград, Перник, Пловдив, Ямбол и Хасково.

По данни на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ на терен са мобилизирани близо 1600 души – пожарникари, доброволци, горски служители и представители на парковете. Европейският механизъм за гражданска защита вече е активиран. Помощта идва от Чехия, Словакия, Унгария, Франция и Швеция.

Човешката ръка – огнен съюзник

Но не всичко е климатична съдба. Между 80 и 95% от пожарите у нас са причинени от човешка небрежност или умишлени действия. Изхвърлен фас, палене на стърнища, умишлени палежи са сред основните виновници.

Във Велико Търново бе задържан човек за умишлен палеж, квалифициран като терористично деяние. Главният секретар на МВР гл. комисар Мирослав Рашков обясни, че наказанията за подобни действия варират между 5 и 15 години затвор.

„Това не са просто пожари, това са действия с огромна обществена опасност“, каза той.

Адаптация и отговорност – нашият шанс

Времето за обвинения е изтекло. Изправени сме пред нова реалност, която изисква адекватни мерки и бърза реакция. Трябва да инвестираме повече в техника и кадри, в превенция и обучение, да подготвим общините с "хладни точки" и да подобрим системите за ранно предупреждение.

Макар че сегашните системи за известяване са далеч по-добри спрямо миналата година, когато изобщо ги нямаше, те трябва да станат още по-бързи и достъпни, особено за уязвимите групи.

Наложително е да затегнем наказанията за изхвърляне на отпадъци и умишлени палежи, за да покажем, че държавата не толерира тези опасни безотговорности.

Това лято не ни показва само, че природата е уязвима. И ние сме уязвими – дишаме оловен въздух, затваряме прозорците, търсим спасение в частни инициативи, вместо в държавни програми. Не може да продължава така. Да чакаме чужди хеликоптери да гасят пожарите ни, докато се преструваме, че лятото е нормално.

Всеки носи отговорност. Всеки фас, хвърлен на земята, всяко непредпазливо действие е потенциален пламък, който може да се превърне в стихия. Не можем да се оправдаваме само с климата или с държавата.

Време е да се научим да живеем с климатичните промени, да се адаптираме и да защитаваме природата и общността. Когато пламъците тръгнат, всички горим.

Констанца Илиева