Израел удари заради предполагаемо турско военно присъствие
Израелски самолети атакуваха авиобазата Абу ал Духур в Северна Сирия. Според израелските власти разузнавателна информация е показала, че Турция се подготвя да разположи там военни, дронове и системи за противовъздушна отбрана, пише CNN.
Израел разглежда подобно присъствие като стратегическа заплаха. Според източник от израелските въоръжени сили турските системи биха могли да ограничат свободата на действие на израелската авиация над Сирия и да променят военния баланс в района.
Информацията за предполагаемите турски планове е била споделена с администрацията на американския президент Доналд Тръмп и със сирийския президент Ахмед аш Шараа.
Нетаняху формулира позицията си директно: Израел няма да допусне турско военно присъствие да се установи трайно в Сирия и да се превърне в заплаха за страната.
Вашингтон определи удара като „ненужна ескалация“
Действията на Израел предизвикаха необичайно остра реакция от страна на Вашингтон. Том Барак – пратеник на Тръмп за Сирия и американски посланик в Турция – определи удара като „ненужна ескалация“.
Той допусна и политически мотив зад действията на Израел. Според изложената от него версия Израел може да се е опитал да провокира Турция, а подобен твърд ход би могъл да бъде добре приет от част от избирателите преди изборите.
Анкара също отхвърли израелското обяснение и обвини Нетаняху, че води „експанзионистична и дестабилизираща“ политика в региона преди вота през октомври. Турция заяви, че ще продължи военното и политическото си сътрудничество със сирийското правителство.
На фона на напрежението обаче дипломатическите контакти продължават. Ръководителят на Мосад Роман Гофман се срещна със сирийския външен министър Асаад аш Шайбани в Йордания в опит да бъде ограничена новата ескалация.
Ердоган вече е част и от предизборната кампания
Спорът придобива допълнително значение заради политическата ситуация в Израел.
На огромен предизборен билборд в Тел Авив Ердоган е поставен до противници на Израел под посланието: „Те искат Нетаняху да загуби. Не им позволявайте да победят“.
Самият Нетаняху също изостри реториката си. Канцеларията му нарече Ердоган „антисемитски тиранин, който потиска собствения си народ“.
Конфликтът между двамата лидери не е нов. Отношенията им се влошиха особено силно покрай войните в Газа, Ливан и Иран. Ердоган е обвинявал Нетаняху във военни престъпления и зверства в Газа. Израелският премиер от своя страна обвинява турския президент, че подкрепя Хамас.
Нетаняху се противопостави и на евентуална продажба на американски изтребители F-35 на Турция с аргумента, че регионалните амбиции на Ердоган представляват риск.
Реална заплаха или политическа стратегия
Израелският анализатор Амос Харел смята, че двете обяснения не се изключват взаимно. По думите му има реални признаци за враждебна политика на Ердоган спрямо Израел и за турски военни действия в Сирия, които тревожат израелските сили. Сред тях са именно планове за разполагане на съветници, дронове и системи за ПВО.
В същото време Нетаняху следва все по-агресивна стратегия, основана на принципа да се действа превантивно срещу потенциалните заплахи.
Този подход се представя като един от уроците от нападението срещу Израел на 7 октомври 2023 г. След падането на режима на Башар Асад през 2024 г. израелските сили завзеха буферна зона от около 400 кв. км в Сирия и продължават да я контролират.
Опозицията подозира предизборна сметка
Политическите противници на Нетаняху не оспорват непременно наличието на риск от турското военно присъствие, но поставят под съмнение начина, по който премиерът използва конфронтацията.
Опозиционният лидер Яир Лапид защити самата военна операция, но разкритикува демонстративните изявления след нея. Според него Израел трябва да нанася удари, когато това е необходимо, но да не ги превръща в политически спектакъл.
Лидерът на Демократите Яир Голан нарече операцията „провокативна и опасна“. Бившият премиер Ехуд Барак отиде по-далеч и заяви, че ескалацията поражда сериозни подозрения за политическо намерение изборите да се проведат в атмосфера на поредица от кризи в сигурността, които да държат обществото в тревога.
Причината за тези подозрения е и състоянието на предизборната надпревара. Нетаняху и политическият му блок изостават в социологическите проучвания. Нова голяма криза със сигурността би могла да промени дневния ред на кампанията и да върне премиера към ролята, върху която той гради политическия си образ от десетилетия – „г-н Сигурност“.
Така напрежението с Турция вече има две измерения. За Израел възможното турско военно укрепване в Сирия представлява реален стратегически проблем. Но два месеца преди изборите Ердоган вече е и лице от билбордовете на кампанията на Нетаняху. Именно това прави все по-трудно разграничаването на военната стратегия от предизборната политика.
