2021: Годината на изборите и годината на Промяната

Година на избори

2020 г. бе белязана от скандали, които доведоха до своята естествена кулминация - площади, пълни с хора, които искат оставката на правителството и смяна на досегашния модел. Въпреки бурното недоволство, изборите на 4-ти април все пак бяха редовни, а Борисов и министрите му едновременно водеха предизборна кампания и управляваха държавата. От удобството на едрогабаритното си возило тогавашният все още премиер ръсеше неистини без възможност за журналистически въпроси. 

Изборите на 4-ти април бяха първите в историята, провели се в условията на пандемия. 

Общо шест партии преминаха 4-процентната бариера и влязоха в 45-ото Народно събрание, което се оказа с изключително кратък живот. Парламентарното тесте беше добре размесено - ГЕРБ-СДС се наредиха първи, но на второ място застана нова формация - “Има такъв народ” на Слави Трифонов. БСП бе детронирана като втора политическа сила и единствена парламентарна опозиция и застана на трето място. Четвърти се наредиха от ДПС. Пети - от “Демократична България”. “Изправи се! Мутри вън!” - партията на Мая Манолова и така нареченото “Отровно трио” прескочи 4-процентовата бариера и се нареди като най-малката парламентарно представена партия. 

Въпреки наличието на нови формации в Народното събрание, съставянето на правителство се оказа трудна задача. И въпреки че “биха” на изборите, макар и с хиляди гласове по-малко от обичайното, от ГЕРБ останаха в така наречената “политическа изолация” - никой не искаше да “играе” с тях. 

Борисов дори обеща да даде на Слави Трифонов и ИТН 10 депутати, с които да могат да управляват, защото искал “стабилна държава”. На свой ред формацията на шоумена предложи Антоанета Стефанова за премиер и заяви, че тя веднага ще върне мандата. 

Третият опит на държавния глава дойде в началото на май, когато Румен Радев връчи третия проучвателен мандат на БСП - очакван ход, който обаче също се оказа безуспешен.

В краткия си живот депутатите успяха набързо да преправят изборното законодателство и дадоха повече възможности за гласуването в чужбина, а машинното гласуване стана задължително за всички секции с над 300 избиратели. 

Парламентът се разпусна и така се стигна до служебния кабинет, назначен от Румен Радев. 

Кабинетът “Янев 1.0”

Няколко основни имена от първия служебен кабинет на премиера Стефан Янев излязоха на преден план - Бойко Рашков (МВР), Кирил Петков (икономика) и Асен Василев (финанси). Последните двама разкриха схеми за милиони в Българската банка за развитие и набраха инерция, която след това се превърна в нов политически проект. 

Но за това по-късно…

С предсрочните избори и двата служебни кабинета се сложи началото на края на управлението на ГЕРБ и Борисов.

11-ти юли. Време е за шоу

Резултатите от изборите на 11 юли - първите предсрочни за бурната в политически план 2021 г., се оказаха доста изненадващи за социолозите. Никой не предполагаше, че парламентарните избори ще бъдат спечелени от формацията на Слави Трифонов - “Има такъв народ”. Това бе първата сериозна промяна, с която се сложи край на хегемонията на Борисовата формация. ГЕРБ-СДС отстъпи първото място на "Има такъв народ". На трето място остана "БСП за България", а след нея се наредиха "Демократична България", ДПС и "Изправи се! Мутри вън!". 

Но тук се появиха проблеми… 

Докато Централната избирателна комисия все още броеше гласовете на избирателите, още на 12 юли от телевизионния екран и комфорта на собствената си телевизия Слави Трифонов хвърли имената на бъдещия кабинет и обяви като свой приоритет изпращането на българи и северномакедонци в космоса. И докато Слави живееше своята мечта за Балканска НАСА, ние се дивяхме на името Николай Василев, нарочен за премиер. Спорната му биография предизвика наистина яростни реакции, а това в крайна сметка доведе до пресконференция на остър тон и оттеглянето на Василев като кандидат-премиер. 

Съгласно конституционната процедура, президентът Румен Радев връчи мандат за съставяне на правителство на първата политическа партия в 46-тото Народно събрание в лицето на “Има такъв народ”. Започнаха и разговори с така наречените партии на промяната, на които уж бе постигнат компромис по политики. Оказа се обаче, че има червени линии, които не станаха ясни на страничните наблюдатели. 

В цялата суматоха на парламентарната трибуна се качи Христо Иванов от “Демократична България”, който посочи, че обединението няма да даде подкрепата си на сляпо, държи да знае какви кадри ще влязат в правителството. Това обаче не се хареса на победителите в лицето на ИТН, които още на следващия ден обявиха, че това няма да се случи и обвиниха ДБ в кадруване. Разделителната линия се оказа неочаквана.

Предложен бе втори вариант на проектокабинет на “Има такъв народ”, в който за премиер бе предложен Пламен Николов - никому неизвестен, явил се нявга на кастинг за политици при Слави Трифонов, интелигентен човек с философско образование. Появиха се и имената на министрите - депутати от редиците на партията, които бяха поели съвсем различни ресори в първия вариант на кабинет на ИТН.

Мандатът в крайна сметка бе върнат.

Последва връчването на мандат на втората коалиция ГЕРБ-СДС, която номинира за министър-председател Даниел Митов. Той обяви, че няма да съставят кабинет, но ще представят своя проект, само за да се види какъв потенциал имат ГЕРБ-СДС. За министър на туризма бе посочен Любен Дилов - син, а за министър на културата - Калин Вельов. Имаше и още интересни имена, които обаче така и не стигнаха до гласуване в пленарна зала. 

Президентът Радев му благодари за улеснението. И връчи третия мандат на ПГ "БСП за България". Пореден ход, който свърши в задънена улица. 

Стигна се до нови, трети за годината избори. Но първо някои важни случки от 46-тото Народно събрание. 

Разкритията на Илчовски вдигнаха “Градус”-ът в НС

На едно от заседанията на Комисията по ревизия на управлението на Бойко Борисов се появи мистериозно лице. Оказа се, че това е Светослав Илчовски - земеделски бизнесмен, който заговори за огромна корупция от страна на бившия премиер, регионалната министърка от правителството на ГЕРБ Петя Аврамова и друг бизнесмен - собственикът на фирма “Градус” Иван Ангелов, известен с прякора “Пилето”. 

Пред депутатите в парламентарната комисия той заяви, че Ангелов е манипулирал дейността на компанията преди да излезе на борсата през 2018 г. Илчовски разказа и за схеми за изнудване, посочи, че Петя Аврамова му е наредила да спре да купува земя. Обяви, че собственикът на фирма “Градус” платил 5 хил. лева на плеймейтка за да “обслужи” Борисов и загатна, че тъкмо това е Мата Хари.  Ангелов отрече да е плащал.

Светослав Илчовски направи и изявления за плащани от него подкупи от близо 1 млн. лв., за фиктивни сделки за 60-70 млн. лв., за рекет над фермери с цените за напояване, за видео с изтезания над известен бизнесмен в затвора.

Прокуратурата започна проверка на казаното от Илчовски. Разпитан бе и Иван Ангелов. Случаят е взет и от Европейската прокуратура. Какво се случва - не е ясно.

Полицейското насилие под прозорците на властта 

Друга скандална комисия в 46-тото Народно събрание бе тази за полицейското насилие над протестиращи през лятото на 2020 г. Тогава бяха показани кадри на побоя над демонстранти зад колоните на Министерския съвет. Комисията поиска да се разследва и отстрани шефа на НСО ген. Емил Тонев и на наблюдаващия прокурор по разследването Вероника Трифонова. В средата на септември Народното събрание прие доклада на временната комисия, който бе обсъден при закрити врата. Тогава препоръката за отстраняването на шефа на НСО и наблюдаващия прокурор, но се поиска МВР да извърши цялостно разследване.

Ръководител на побоя е бил Андон Андонов. Той бе преместен под крилото на Иван Гешев във времето когато Бюрото за защита на свидетелите все още бе на прякото подчинение на обвинител №1. Именно Андонов се е водил ръководител на полицаите на терен в нощта, когато мирно протестиращи младежи са били завлечени зад колоните пред МС. Андонов се е водил главен инспектор в полицейската структура на МВР - ПСО.

Андонов е назначен за служител в Бюрото по защита през февруари тази година. Бе уволнен от звеното в края на декември 2021 г. 

Кабинетът “Янев 2.0” и безкомпромисният Бойко Рашков

Вторият служебен кабинет на Стефан Янев дойде на власт в разгара на лятото. Разкритията в икономическото министерство през пролетта отстъпиха място на разкритията, които направиха от МВР и МРРБ. Най-голямата схема е тази със строежа на АМ “Хемус”, където се оказа, че милиони са били изнесени в чували, а по лотовете се е работило незаконно заради липсата на строителни разрешителни. Смята се, че държавата е превела десетки милиони, които веднага са били прехвърляни на няколко кухи фирми, а след това - изтеглени в брой и занесени на един човек.

Сагата с “Хемус” продължава и към днешна дата, а казусът скара МВР и прокуратурата. В последните дни от 2021 г. с обвинение се сдоби шефът на ГДБОП, защото според прокуратурата той е оказвал натиск върху обвинители. На другия край пък са обвиненията, че прокуратурата умишлено пречи да се стигне до дъното на истината заради отказа да “пропее” свидетел - обвиненият в пране на пари Борислав Колев.

Бойко Рашков си навлече гнева и на две партии - ГЕРБ и ДПС, заради акциите срещу купуване на гласове в разгара на предизборната кампания преди вота на 14-ти ноември. Бе обвинен от формациите в репресии, но Рашков отрича и е категоричен - сигналите са множество и МВР работи. По данни на Антикорупционния фонд в най-рисковите от подобни схеми райони изборната активност е намаляла драстично от април до ноември като основна причина е именно противодействието на полицията. 

“Продължаваме промяната”: Очакваният проект, който (не)очаквано спечели изборите

Бившите министри в икономическия екип на служебния кабинет “Янев 1.0” - Кирил Петков и Асен Василев до последно отклоняваха въпроса ще правят ли политически проект, с който да се явят на изборите през ноември. Той обаче в крайна сметка стана факт и “Продължаваме промяната” тръгна със заявка, че не просто ще влезе в Народното събрание, но и ще спечели. Обяви се за нулева корупция и се заяви като “партия на почтените”. 

Определяна бе като “проект на Румен Радев” и “президентска партия. Социолози и политолози не очакваха, че ПП ще се нареди като първа политическа сила. Всички предсказваха, че формацията ще стане втора, като разликата й с ГЕРБ ще е минимална. Е, това не се случи точно според прогнозата, а изненадата се оказа доста неприятна за така наречените партии на статуквото. 

Изборите на 14-ти ноември вкараха в НС седем партии - ПП, ГЕРБ, ДПС, БСП, ИТН, “Демократична България” и “Възраждане”. Изненада се оказа резултатът на формацията на Слави Трифонов, която се срина от първо до пето място и прескачането на 4-процентовата бариера от партията на Костадин Костадинов. Отсъствието на “Изправи се.БГ! Ние идваме” също се оказа изненадващо, а и създаде проблем, тъй като направи задачата за съставяне на кабинет още по-сложна, отколкото беше и без това. 

След дълги, трудни и публични (в по-голямата си част) преговори по политики приемливите партньори на “Продължаваме промяната” все пак се разбраха и така с помощта на БСП се стигна до подписването на коалиционно споразумение между четири формации, които в момента управляват страната.  

Радев VS. Герджиков: Двубой с предизвестен край

Изборите на 14-ти април бяха 2в1 - първите подобни в историята на страната ни. Освен парламент, избирателите гласуваха и за президент. Румен Радев се бореше за втори мандат, а основен негов опонент бе подкрепеният от ГЕРБ уж независим кандидат в лицето на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. 

Именно те отидоха и на балотаж на 21 ноември, въпреки че се смяташе, че шансове има и шефът на Върховния касационен съд с изтичащ мандат Лозан Панов, който бе издигнат от инициативен комитет. Той обаче постигна лош резултат, вероятно заради вътрешните търкания през последните дни преди датата на вота. 

Стигна се и до дебат между двамата основни претенденти за “Дондуков 2”, който също изглеждаше с предрешен изход. 

Победителят от президентските избори бе Румен Радев и то с безапелационен резултат от близо 67% спрямо около 32% за проф. Герджиков.

Брюкселските пари, Планът за възстановяване и залогът - Иван Гешев

Планът за възстановяване и развитие трябва да докара милиарди от Европейския съюз у нас, с които държавата да бори последствията от COVID-19. Документът се превърна в горещ картоф още по времето, в което ГЕРБ и Борисов бяха фактор в управлението. Беше преправен от служебното правителство и екипът на Атанас Пеканов - вицепремиерът, отговарящ за еврофондовете. Появиха се критики, че планът е предвиждал предимно пари за саниране, но не и реални политики. 

След редакцията обаче планът бе върнат отново и то съвсем неотдавна. От Брюксел настояват за сериозни реформи в областта на съдебната система и в частност контрола върху главния прокурор Иван Гешев. От прокуратурата даже дадоха брифинг, в който се възмутиха и заявиха - не ЕК превръща в заложник на плана Гешев, а служебното правителство. 

Пандемия, съмнения и малко ваксинирани

2021 година мина под шапката на пандемията от COVID-19. Този път обаче светът разполагаше с ваксини и предизвикателството се оказа друго - всички хора да бъдат убедени, че именно това е пътят за излизане от здравната и съответно икономическата криза. 

Антивакс настроенията в България обаче се оказаха значителни. България е последна в Европейския съюз по брой ваксинирани с около 27% напълно имунизирано срещу COVID-19 население. Притеснителната цифра у нас идва на фона на настъпващия Омикрон - опасната мутация, която вдигна на крак световните учени и доведе до налагане на по-строги противоепидемични мерки в редица държави. 

Енергийната криза 

Борсовите цени на тока тръгнаха стремглаво нагоре от лятото заради поскъпването на природния газ, който е основен източник за производство на ток в Европа. В България е много нисък делът на този ток, но борсовата цена на електроенергията е в синхрон с тази в ЕС. За да се справи с това редовното правителство започна обсъждане на компенсации за фирмите. Парламентът реши да наложи и мораториум върху цените на тока и парното, което срещна критики. Кабинетът обаче посочи, че по този начин печели време за анализ. 

Джесика Вълчева