Реклама / Ads
0| 7049 |25.03.2023 АКТУАЛНО

Христо Фотев: Благодаря ти за голямото търпение и за голямото мълчание, Българийо

.
Христо Фотев Източник: Сайтът Аз чета
Не е възможно да си представим съвременната българска поезия без името на Христо Фотев. Роденият през 1934 г. в Инстанбул творец остава своите стихове, които са вдъхновени от морето, лятото и любовта. Прекарва по-голямата част от живота си в Бургас и във вилата си в Равадиново, близо до морето, което толкова много обича. Днес Христо Фотев щеше да навърши 89г.
 

През 1940г. семейството на Христо Фотев се премества в Бургас, в коджакафалийската махала – махалата на бежанците. Интересен факт е, че Фотев прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб. От 1957 г. Фотев е художник в стенописното ателие на дом „Украса“ в Ямбол. Две години по-късно прекъсва работата си в „Украса“.

 

През 1962г. е драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели. От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. Умира на 27 юли 2002г.

 

Въпреки от спецификите на времето, необходимо е човек да отстоява своята независимост. Да запази усещането си за достойнство, въпреки трудностите, защото то това силата на човешкия дух. И да не забравяме, че свободата е вътрешно усещане. Привидно изглежда, че тя е зависима от външни фактори, но не е така. Не е случайно, че на Христо Фотев принадлежат стиховете:

 

Тя - Свободата - се изгражда и руши,

Не на площадите - а в нашите души

 

Хубаво е да знаем, че всеки има своето добро пристанище:

 

Единствено в бургаското пристанище
живота ме изпълва с възхищение!

 

И да не забравяме да вярваме в чудеса, които понякога са толкова близко до нас. Необходимо е да се протегнем, за да ги достигнем:

 

Не е измислица морето
и щастието съществува!

 

Важно е човек да помни, че движението не само е част от развитието. Често то помага да променим гледната си точка към дадена ситуация, да намерим това, което търсим, да оценим това, което е било близо до нас:

 

Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.

 

Освен, че е важно да си спомним за поета, който едновременно с толкова нежност и разбиране се отнася към България, както и към това, което се случва в нея. Очевидно е, че днес мнозинството от хора проявяват изумително разбиране тези, които противно на логиката, не защитават интересите на България, а бранят чуждите. Учудващо е, че в публичното пространство се толерират политици, които не се държат като държавници, а като чуждопоклонници. Важно е да запазим усещането си за надежда, защото то ни вдъхва сили да продължим напред по пътя си.

 

Ирина Тодорова

 

България

 

Благодаря ти за голямото търпение

и за голямото мълчание, Българийо!

В прозорците на тъмните ти влакове

душата ми се радваше на себе си...

В прозорците живота ми приличаше

на истински - приличаше на щастие!

Но се разбиха в тъмното прозорците

и вятъра ти ми разкъса дрехите..

Студено ми е - приеми ме в своите

обятия на селска Богородица!

Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме

и помогни ми да не лъжа повече!

Не позволявай да умра -

закриляй ме

от страшната магия на красивите

предмети и красивите подаръци...

Усмихвай се на масата ми дървена -

единствената маса на живота ми.

Не позволявай да умра - завинаги

да си запазя вярата в приятели...

Закриляй ми усмивката - помагай ми

да задържа до края добротата се!

И извади ме от кръга на многото

безименни жени - съпротивлявай се, -

за да заплача пред една-единствена

и майка тя да бъде на децата ми.

Не позволявай да умра -

закриляй ме

от страшното приятелство на хората,

които те изгубиха - показвай ми

измамата на техните ласкателства, -

не ме убивай с тяхното признание!

Сближавай ме със болките си, вдигай ме

с ръцете на внезапните си радости,

аз ще докосна своите съзвездия -

ще ги положа тихо пред нозете ти.

И приеме ме - издържа ли дългото

пътуване към тебе, съхранявай ме

в унесените устни на децата си,

за да живея - да живея истински!

Не позволявай да умра -

сближавай ме

и отсега с дълбоките си корени,

със корените плахи на цветята си,

с дърветата си отсега сродявай ме,

за да не мисля за смъртта - без никаква

уплаха да се върна във земята си,

да й прекрача прага с облекчение

и да замлъкна в тихите обятия

на майка ми!

 

Благодаря ти за голямото търпение

и за голямото мълчание, Българийо!

 

Христо Фотев

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 3| 8817 |18.03.2023 Христо Иванов: Прокуратурата действа като хамалска група, показваща хорски вещи . 4| 4166 |13.03.2023 Кои са отличените с ”Оскар” Алексей Навални и Христо Грозев? . 11| 7984 |02.02.2023 Христо Грозев от от Bellingcat, заплашен от руски агенти, бяга и от Австрия . 41| 20394 |13.01.2023 Христо Грозев: Руското военно разузнаване е подготвяло преврат в България през 2016 г.

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads