Няма спасение от глупостта и истината за Пламен от покрива

След вица на Цветанов, че има руска следа в атаките срещу него, това е втората смешка, достойна за „златния фонд“ на радио Ереван.  

Цветан Василев и Иво Прокопиев, за които явно намеква Георгиев в сюжета със заплахите, са със запорирани имоти и сметки от няколко години. Няма кой да се върже, че чак сега са се сетили да му вгорчават живота. Освен това и двамата не са в състояние да синхронизират толкова много медии, в това число и бТВ, които тези дни вадят уличаващи го документи. Някой му е дал глупав съвет за кризисен ПР.

Бедите за Георгиев идват от самия него, но му е трудно да го признае. Защото:

1.    Пламен Георгиев си мисли, че като шеф на най-голямата антикорупционна структури може да преследва всички, но никой не може да преследва него.

2.    Вярвал е и още вярва, че това, което е забранено по закон за другите, е разрешено на него.

3.    Разчита, че политическият „чадър“ е forever.

4.    Нарича фактите компромати и се надява някой да му повярва.

5.    Нахвърля се на медии и журналисти, които отразяват пропадането му, а не го организират.

6.    Георгиев умира от страх, защото знае, че ударите могат да дойдат само от три страни:

а/ От ГЕРБ, но те са го номинирали и избрали, пък и не им трябват още скандали, от които да инкасират щети.

б/ От Делян Пеевски, когото е обслужвал, но от когото, поради промяна на ситуацията, се опитва да се разграничи.

в/ И от медии, за които обществения интерес означава нещо.

Шеметната кариера на Георгиев подсказва, че или е уникален талант в това, как се прави кариера или върши услуги, от които други се гнусят.

Пламен Георгиев е пътник. Оставането му начело на КПКОНПИ компрометира все повече ГЕРБ, управлението, парламента и институциите като цяло. Каквото й да направи той оттук насетне, то винаги ще минава под мотото: „Карлсон, който живее на покрива“. Освен това настъпи мотиката с обвиненията срещу медиите.

Спомина се и мечтата му да седне в стола на главния прокурор. На нейно място се настани страхът да не стане клиент на държавното обвинение и съда, срещу който изрече много неистини и обвинения.

Глупостта и алчността са затрили не един обещаващ, на първо четене, кадър.

Бодигардовете ще му отварят и затварят вратата на служебната кола, ще го вардят от микрофоните и камерите, но не могат да го спасят от страховете му. Нито от истината.

Изход, разбира се има. Подава оставка, качва се на покрива, който се намеси съдбоносно в живота му, пали барбекюто, сипва си питие и и си пуска „Адио, Маре“. Току виж каручката, курдисана по Фън шуй, проронила сълза в подкрепа на драматичния момент… През това време БарниРъбъла вече ще загрява край тъч линията…

Д-р Димитър Попкутуев