Основен фактор за ускоряващото се затопляне остават емисиите на въглероден двуокис от изгарянето на изкопаеми горива, които задържат топлината в атмосферата и водят до все по-чести и интензивни екстремни метеорологични явления, включително рекордните горещи вълни, засегнали Европа и Обединеното кралство. Според данните глобалното затопляне вече се свързва с приблизително един загубен човешки живот на всяка минута, като рискът нараства, ако емисиите не бъдат драстично намалени.

 

Докладът, изготвен за СМО от британската Метеорологична служба, изчислява 86% вероятност поне една година в периода 2026–2030 г. да надмине 2024 г. като най-горещата, регистрирана досега. Освен това има 75% шанс средната температура за този петгодишен период да надхвърли с повече от 1,5°C прединдустриалните нива.

 

Климатичният ръководител на ООН Саймън Стийл заявява, че последната гореща вълна в Европа е „жестоко напомняне“ за нарастващите последици от климатичната криза, като подобни екстремни събития засягат и региони като Индия и други части на Азия. Той подчертава, че защитата на хората и икономиките изисква по-бързо отказване от изкопаемите горива и ускорено преминаване към чиста енергия, която вече е по-евтина и по-ефективна.

 

Учени от години предупреждават, че затопляне над 1,5°C увеличава риска от по-силни горещи вълни, суши, бури и наводнения и затруднява адаптацията на обществата.  Целта на Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,5°C спрямо прединдустриалната епоха се оценява в дългосрочен 20-годишен период, но според експертите вече е малко вероятно да бъде постигната. Ограничението до 2°C обаче все още е възможно, ако бъдат предприети спешни мерки. Докладът на СМО показва под 1% вероятност някоя отделна година между 2026 и 2030 г. да надхвърли 2°C затопляне.

 

Очакваното допълнително повишение на температурите е свързано и с климатичния феномен Ел Ниньо – естествено периодично явление в Тихия океан, което води до освобождаване на натрупана в океаните топлина в атмосферата. Според учените нов Ел Ниньо се очаква в края на 2026 г. и значително увеличава вероятността 2027 г. да се превърне в поредната рекордно гореща година.

 

Докладът прогнозира също, че Арктика ще продължи да се затопля над три пъти по-бързо от средното за света, като следващите зими там се очаква да бъдат с около 2,8°C над обичайните нива.

 

По отношение на валежите се очаква по-влажен от обичайното период в Северна Европа, Сахел, Аляска и Сибир, докато районът на Амазония вероятно ще става по-сух през следващите години.