Така отпада ограничение, съществувало от десетилетия, което според финландските власти вече не отговаря на ролята на страната като член на НАТО.

Министърът на отбраната Анти Хякянен определя решението като „необходимо“ за сигурността на Финландия, но подчертава, че страната няма планове за постоянно разполагане на ядрени оръжия на своя територия.

„Парламентът одобри поправката в Закона за ядрената енергия с убедително мнозинство от две трети. Тази историческа реформа укрепва сигурността на Финландия и на НАТО като цяло“, написа Хякянен в социалната мрежа X след гласуването.

По думите му въпросът е изисквал години на обсъждания със съюзници и ядрени държави, за да бъде намерен най-подходящият начин Финландия да засили сигурността си в рамките на Алианса.

Решението е поредната стъпка от мащабната промяна във финландската отбранителна политика, започнала след руското пълномащабно нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Впоследствие Финландия се присъедини към НАТО през 2023 г., като страната има над 1300 километра обща граница с Русия.

По-рано тази година Хякянен заяви, че ограниченията върху ядрените оръжия, въведени в края на 80-те, вече не отразяват новата геополитическа реалност за държава, която е част от НАТО.

Въпросите, свързани със сигурността, остават сред основните приоритети на Хелзинки. През май финландските власти вдигнаха изтребители след предполагаемо навлизане на дрон във въздушното пространство на страната в района на Хелзинки. Президентът Александър Стуб по-късно заяви, че Финландия не е изправена пред „пряка военна заплаха“, но военните съобщиха, че предварително са получили разузнавателна информация за инцидента.

Решението за ядрените оръжия идва на фона и на обсъжданията във Финландия за по-тясно участие в плановете на френския президент Еманюел Макрон за създаване на по-широка европейска ядрена защита. Премиерът Петери Орпо заяви, че страната проявява интерес към подобно сътрудничество, но уточни, че окончателно решение все още не е взето.

И ако това не е „победа“, здраве му кажи!

Близо четири десетилетия Финландия поддържаше една от най-строгите забрани в Европа за ядрени оръжия. Ограничението беше въведено чрез Закона за ядрената енергия от 1987 г. и забраняваше вноса, притежанието, транспортирането и използването на ядрени експлозиви на финландска територия.

Решението е взето в специфичен геополитически момент – по време на Студената война, когато Финландия се стреми да запази неутралитета си между Запада и Съветския съюз. Към онзи момент страната има договор за приятелство и сътрудничество с Москва, което създава опасения, че при евентуална криза СССР може да окаже натиск за разполагане на съветски ядрени оръжия на финландска територия.

Забраната се превръща в юридическа гаранция за Хелзинки, че няма да бъде въвлечена в ядрено противопоставяне. Така финландските власти могат да се позоват на собственото си законодателство като защита срещу външен натиск.

Мярката е свързана и с политиката на скандинавските държави за създаване на „безядрен Север“. Идеята, подкрепяна активно от финландския президент Урхо Кекконен през 60-те, 70-те и 80-те години, е Северна Европа да остане извън потенциален ядрен конфликт между НАТО и Варшавския договор.

Освен политически мотиви, забраната е част и от международните ангажименти на Финландия. След Втората световна война страната приема ограниченията от Парижкия мирен договор от 1947 г., а през 1970 г. ратифицира Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Законът от 1987 г. превръща тези ангажименти в конкретни национални правила.

Сигурностната среда в Европа обаче се промени след руското нахлуване в Украйна през 2022 г. Финландия изостави десетилетната си политика на военен неутралитет и се присъедини към НАТО през 2023 г., като започна постепенно да адаптира отбранителната си политика към новата реалност.

Ако се върнем към началото на войната в Украйна и си припомним основните мотиви на Кремъл, един от основните беше, че Москва не иска да има НАТО на границите си. Днес обаче Русия не само има 1300 километра по-дълга граница с НАТО, но и мотивира една държава, която десетилетия наред се е опитвала да пази ядрен неутралитет, да направи толкова рязък завой.

И ако това не е „победа“, здраве му кажи!