В момента най-активни са SMS съобщения, представящи се за уведомления от Националното тол управление за неплатени задължения. Паралелно с това се разпространяват и имейли за несъществуващи пратки или съобщения, които имитират кореспонденция от банки.
Подобни кампании не са нови, но постоянно се развиват и използват имената на институции и добре познати компании, за да изглеждат достоверни. Целта на хакерите винаги е една и съща – или да получат малка сума, която да не буди подозрение, или да съберат данните на банковата карта.
Често потребителите биват приканвани да платят символична сума – например няколко евро за доставка на пратка или за административна такса. В действителност въвеждането на данните от банковата карта дава на измамниците достъп до платежното средство.
След като данните бъдат предоставени обаче, извършителите могат да изтеглят значително по-големи суми.
Как да разпознаем измамата
Според експертите най-честите признаци на фишинг са:
- правописни и пунктуационни грешки в съобщенията;
- имейл адрес или интернет домейн, различен от официалния на институцията или компанията;
- настояване за спешно плащане или въвеждане на банкови данни;
- линкове към сайтове, които имитират оригиналните страници на банки, куриери или държавни институции.
Специалистите съветват потребителите никога да не отварят линкове от подозрителни съобщения, а при съмнение сами да посещават официалния сайт на съответната институция.
Ако данните на банковата карта вече са били въведени, препоръката е картата незабавно да бъде блокирана и преиздадена, дори все още да няма извършени неоторизирани плащания. Измамниците често използват откраднатите данни със закъснение.
