Защо Вашингтон натисна спирачката
Американското централно командване (CENTCOM) потвърди, че морската блокада срещу Иран остава в сила, но не даде официално обяснение защо въздушната кампания е прекратена.
От Белия дом заявиха, че президентът Доналд Тръмп продължава да дава шанс на дипломацията, но предупредиха Техеран, че отказът от преговори ще има сериозни последици.
Според информации от Вашингтон решението е повлияно от няколко фактора – намаляващите запаси от високоточни боеприпаси, опасенията от нов скок на цените на петрола и засилващия се натиск от държавите в Персийския залив, които се страхуват от пълномащабна регионална война.
Хутите атакуват нова стратегическа цел
Докато в Персийския залив настъпи временно затишие, подкрепяните от Иран йеменски хути откриха нов фронт.
Те атакуваха с балистични ракети и дронове обекти на Saudi Aramco в Джизан и Янбу – едни от най-важните терминали за износ на саудитски петрол през Червено море.
Значението на Янбу нарасна особено след ограничаването на трафика през Ормузкия проток, тъй като терминалът се превърна в една от основните алтернативи за износ на суров петрол.
Две ракети, насочени към Янбу, са били прехванати от системи Patriot, обслужвани от гръцки военен контингент в Саудитска Арабия.
В отговор саудитската коалиция нанесе въздушни удари по позиции на хутите в Йемен, което поставя под въпрос примирието, действащо от 2022 г.
Напрежението достига и Каспийско море
Военните действия се разширяват и на север.
Иран извика украинския поверен в работите в Техеран, след като при атака с дрон срещу ирански търговски кораб в Каспийско море загина един моряк, а друг беше ранен.
Почти едновременно украинският президент Володимир Зеленски съобщи за успешни удари с голям обсег срещу кораби, които според Киев превозват военни товари.
Той обвини Русия, че предоставя на Иран спътниково разузнаване, използвано при планирането на операции в Близкия изток.
Все по-голям риск за световната икономика
Разширяването на конфликта извън Персийския залив увеличава опасността за международната търговия и енергийните пазари.
Атаките срещу петролна инфраструктура, несигурността около ключови морски маршрути и въвличането на нови държави създават предпоставки за нови сътресения в цените на енергията и глобалните доставки.
Все по-ясно се очертава, че кризата вече не е само регионален конфликт, а събитие с потенциал да повлияе върху световната икономика и международната сигурност.
