Първата нова мотриса поема бързия влак №1621 от София за Пловдив. Той тръгва от столицата в 16:25 ч. и по разписание пристига в Пловдив в 19:05 ч. Другата линия е София – Видин с бързия влак №7624, който заминава в 17:21 ч. и пристига във Видин в 22:21 ч. От 15 август нова мотриса ще обслужва и обратния курс от Видин за София.

 

Планът е новите влакове първоначално да се използват основно в Западна България и да заменят най-старите мотриси, част от които са произведени между 1969 и 1980 г. По-новите „Сименс“ от 2007–2008 г. ще могат да бъдат пренасочени към Северна България.




Новите мотриси могат да развиват до 160 км/ч. Имат Wi-Fi, електрически контакти и USB портове, информационни системи, видеонаблюдение и места за велосипеди и детски колички. Осигурена е и достъпност за хора с намалена подвижност.

 

Договорът за 20-те композиции е за 261,4 млн. евро без ДДС и се финансира по Плана за възстановяване и устойчивост.

Допълнително са договорени още пет влака за 65,3 млн. евро по Програма „Транспортна свързаност“ 2021–2027.

 

Нови влакове, но старите проблеми остават

 

Новите „Шкода“ трябва да заменят част от най-стария подвижен състав, който все още се използва по българската железопътна мрежа. Някои от мотрисите са произведени през 60-те и 70-те години и продължават да обслужват редовни пътнически линии. Обновяването идва след десетилетия на отлагани инвестиции и натрупани проблеми с остарялата техника.

 

Появата на чисто нов подвижен състав е сериозна промяна. Но тя прави още по-видим друг проблем – влаковете се обновяват по-бързо от железницата, по която трябва да се движат.

 

Министерството на транспорта също отчита проблемите с условията във влаковете. Проучванията за железопътния сектор показват, че незадоволителното качество на услугата е сред причините част от хората да предпочитат друг транспорт. В същото време автомобилът остава основна алтернатива на железницата.

 

Проблемът обаче не е само възрастта на вагоните. За редовно пътуващите с БДЖ познатата картина включва ремонти по трасетата, ограничения на скоростта, заместващ автобусен транспорт и прекачвания. При затваряне на железопътни участъци за планирани ремонти БДЖ понякога организира и превоз с автобуси.

 

Централна гара София – ремонтът се проточи с години

 

Показателен е ремонтът на Централна гара София – най-големият железопътен възел в страната. Първоначално временната организация на движението трябваше да продължи 15 месеца – до август 2025 г. След това срокът беше преместен за юни 2026 г. След запитване на ФрогНюз до НКЖИ става ясно, че цялостното приключване на ремонта на Централна гара София вече се очаква през 2028 г., а дейностите по междугарието – през 2029 г.

 

За пътниците последствията са съвсем конкретни. От май 2024 г. голяма част от влаковете по северното направление не стигат директно до Централна гара София. Пътуващите към и от Своге, Лакатник, Мездра, Русе, Видин, Варна, Плевен и Лом при много от курсовете трябва да сменят влака на гара София Север.

 

Не всички влакове по тези направления са засегнати. Част от тях продължават да се движат директно без прекачване. Такъв е например бързият влак №7624 София – Видин, който ще бъде обслужван от нова мотриса „Шкода“ и преминава през Своге без необходимост пътниците да сменят влака.

 

Въпреки това за значителна част от останалите курсове прекачването на София Север остава. Първоначално временната организация трябваше да приключи през август 2025 г., а впоследствие срокът беше удължен до юни 2026 г. Сега очакванията са тя да остане в сила до края на 2027 г., когато трябва да бъдат въведени в експлоатация 11-и и 12-и коловоз и изградената над тях нова контактна мрежа.




Така парадоксът е още по-видим – един от първите нови влакове „Шкода“ ще пътува директно от София до Видин, но за много други влакове по същото северно направление пътниците ще продължат да се прекачват на София Север.

 

160 км/ч не решават проблема със закъсненията


Този контекст е важен и за една от най-рекламираните характеристики на новите „Шкода“ – максималната скорост от 160 км/ч.

 

Техническата възможност на влака обаче не определя сама времето за пътуване. То зависи от състоянието на железния път, ограниченията по трасето, ремонтите, сигнализацията и организацията на движението.

 

Затова за пътниците по-същественият въпрос не е дали новата мотриса може да развие 160 км/ч, а колко време ще отнеме пътуването и дали влакът ще пристигне по разписание.

 

Показателно е още първото разписание. За София – Пловдив новата мотриса има предвидени 2 часа и 40 минути, а за София – Видин – 5 часа.

 

Контрастът се вижда особено ясно при Централна гара София. България инвестира стотици милиони евро в нов подвижен състав, докато ремонтът на основния железопътен възел в столицата се очаква да продължи до 2028 г., а свързаните дейности – до 2029 г.

 

Новият влак е само началото

 

Новите мотриси решават един от най-видимите проблеми на българската железница – остарелия подвижен състав. Но нов влак не означава автоматично по-добра железопътна услуга. Зад нея стоят инфраструктурата, разписанията, поддръжката, служителите и отношението към пътниците.

 

Недостигът на кадри също е част от проблема. Железницата има нужда от достатъчно машинисти, кондуктори, технически специалисти и хора, които да поддържат новите композиции. Модерната техника изисква и обучение, резервни части и навременни ремонти. Без тях дори скъпият нов подвижен състав може постепенно да започне да отпада от движение.

 

Има обаче и още една страна – отношението на самите пътници. Състоянието на един влак след пет или десет години не зависи само от това как го поддържа превозвачът. Зависи и от хората, които го използват. Замърсяването, повреждането на седалки и оборудване, драскането и оставянето на отпадъци също съкращават живота на обновената среда.

 

Това не освобождава железницата от отговорността да осигурява чистота, контрол и нормални условия. Напротив – новите влакове ще изискват по-добра поддръжка и постоянна грижа, ако инвестицията трябва да има ефект за десетилетия, а не само в първите месеци.




Затова истинският тест няма да бъде официалното представяне на „Шкода“. Той ще дойде след няколко години – дали влаковете ще бъдат чисти и поддържани, дали оборудването им ще работи, дали ще има достатъчно персонал и дали пътниците ще могат да разчитат на разписанието.

 

Модернизацията започва с новия влак, но не приключва с него. За да се промени българската железница, трябва да се променят едновременно инфраструктурата, управлението, поддръжката, условията на труд и отношението към общото имущество.