Антропологичното изследване

Според доц. д-р Виктория Русева от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН погребаната е жена на около 35–40 години. Тя е страдала от сколиоза и начална форма на спондилоза.

Анализът на костите показва ясно изразени белези на смесен произход – между представители на европеидната и негроидната раса, като африканският компонент е силно изразен. Подобни случаи са регистрирани и другаде в България, но са изключително редки.

Свидетелство за връзките на града с Римската империя

По думите на проф. Вагалински откритието е логично свидетелство за активните контакти на Хераклея Синтика със Средиземноморието по време на Римската империя. Градът е бил част от икономическата и културната мрежа на империята, обхващаща три континента.

Епиграфски данни вече са показали, че през императорската епоха в града са се заселвали хора от далечни райони, включително семити от Картаген, днешен Тунис.

Според анализа на откритите монети жената е починала през втората половина на IV век. Погребението ѝ е сред най-късните в Западния некропол.

Богат гроб с впечатляващ инвентар

Гробът предизвика интерес още при първите снимки заради трудния достъп и богатия инвентар. В него са открити 16 бронзови монети от IV век, керамична лампа с релефно изображение на Ерос и изящна стъклена чаша с висока изработка.

Скъпата изработка на предметите и солидната конструкция на гроба показват, че жената не е принадлежала към бедните слоеве на обществото. Гробницата е изградена от дялани камъни, покрита с масивни плочи и засипана под ниска могила заедно с няколко съседни погребения.

Откритието допълва картината за многообразния етнически и културен състав на населението в Хераклея Синтика и показва, че още през късната античност районът е бил част от динамични миграционни процеси в рамките на Римската империя.