Оттогава Църквата запазва традицията да се почита паметта на великомъченика с жито и коливо.

На този ден народното вярване гласи, че свети Теодор съблича деветте си кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Затова празникът се свързва с коне и се отбелязва с надбягвания – т.нар. кушии. Те са кулминацията на деня и символ на връзката между човека и коня, почитаща усилията и благословията на свети Теодор.

При изгрев мъжете сплитат гривите и опашките на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените приготвят обредни хлябове и варят жито, което се благославя в църквата. На трапезата присъстват постни ястия, а според стария обичай се меси Тодоров хляб с фигури на подкова и конска глава.

Имен ден на Тодоровден празнуват: Тодор, Тодорина, Теодор, Теодора, Божидар, Божидара, Дора, Дорина и Доротея.