Огън, плодове и кокошки: Българите празнуват Петровден

 Огънят – древен знак за пречистване и защита

Огънят на Петровден не е случаен. В някои краища на страната – особено в планинските села – и до днес се пази обичаят да се палят големи огньове вечерта срещу празника. Смята се, че пламъците пречистват дома, гонят зли сили и вещици, и дори предпазват реколтата. Децата скачат през огъня, а възрастните го обикалят в мълчание – като древен ритуал за здраве.

В миналото се вярвало, че „когато Петър пали огън на небето, слънцето става най-силно“ – затова и много от вярванията на този ден са свързани със светлината, зреенето и узряването – не само на плодове, но и на човека.

Ябълки за здраве и кокошки за курбан

Петровден се свързва с първите узрели плодове – особено ябълките. Не случайно в някои региони ги наричат „петровки“. Вярва се, че не бива да се яде ябълка преди Петровден, за да не се „разсърди“ Свети Петър. На самия ден първите плодове се носят в църквата за благословия, после се раздават за здраве.

Но най-емблематична за празника си остава „петровската кокошка“. Тя се коли за курбан – символ на благодарност и молба за плодородие. Народната мъдрост е ясна: „Петелът е за Илинден, кокошката – за Петровден“. Птицата задължително трябва да е бяла, да се готви с ориз или юфка, а от бульона да се раздава на съседи и роднини.

Петровден – ден за събори, път и ново начало

В някои райони – особено в Северна България – Петровден е повод за събори и общоселски трапези. Изнасят се дълги маси на площада, свири гайда, играе се хоро. Това е и денят, в който младите тръгват на гурбет – символично сбогуване със селото и родното място. Затова празникът е едновременно весел и носталгичен – като лято, което вече е започнало да узрява.

Свети Петър – ключарят на небето и пазителят на жегите

В народното въображение Свети Петър е строг, но справедлив. Той е пазител на Рая, държи ключовете към небето и решава кой заслужава спасение. Често е изобразяван като възрастен с бели коси, с книга в ръка, в която отбелязва добрините и греховете. Народът му се моли за дъжд, за спасение от суша, за здраве и лек път.

Според фолклора, ако на Петровден е горещо, такава ще бъде цялата жътва. Ако вали – следва лоша година. И ако кокошката не кудкудяка сутринта – времето ще се развали. Е, днес това може да звучи като селска шега, но хората на село го вземат на сериозно.

Какво остава днес от старите обичаи?

И един съвет от баба:

На Петровден не работи тежка работа – Свети Петър гледа отгоре и записва. А ако го почерпиш – може и да ти върне с добро време и лека година.