Океаните са зле: Близнакът на климатичната криза руши морския свят

Окисляването на океаните, често наричано „злият близнак“ на климатичната криза, се причинява, когато въглеродният диоксид бързо се абсорбира от океана, където реагира с водните молекули и води до спад в нивото на pH на морската вода. Това уврежда кораловите рифове и други океански хабитати, а в екстремни случаи може да разтвори черупките на морските организми, пише The Guardian.

Досега не се считаше, че окисляването на океаните е преминало своята „планетарна граница“. Планетарните граници са естествените лимити на ключови глобални системи – като климата, водата и биоразнообразието – отвъд които способността им да поддържат здравословна планета е застрашена. Миналата година учените обявиха, че шест от деветте вече са преминати.

Въпреки това, ново проучване на Морската лаборатория в Плимут (Великобритания), Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ и Института за съвместни изследвания на морските ресурси към Университета на Орегон разкри, че „границата“ на окисляването на океаните също е била премината – още преди около пет години.

„Окисляването на океаните не е просто екологична криза – това е тиктакаща бомба със закъснител за морските екосистеми и крайбрежните икономики“, каза проф. Стив Уидикомб от Морската лаборатория в Плимут, който е също съпредседател на Глобалната мрежа за наблюдение на окисляването на океаните.

Проучването се основава на нови и исторически физически и химически измервания, включително данни от ледени ядра, съчетани с усъвършенствани компютърни модели и изследвания на морския живот, които дали на учените цялостна оценка на последните 150 години.

Резултатите показват, че още през 2020 г. средното състояние на океана в световен мащаб вече е било много близо до – а в някои региони и отвъд – планетарната граница за окисляване на океаните. Тази граница се определя като моментът, в който концентрацията на калциев карбонат в морската вода е с над 20% под прединдустриалните нива.

Колкото по-дълбоко в океана са изследвали, толкова по-тревожни са били резултатите, казват учените. На дълбочина от 200 метра под повърхността, 60% от водите в световен мащаб са преминали „безопасния“ лимит за окисляване.

„Повечето морски организми не живеят само на повърхността“, каза проф. Хелън Финдли от Морската лаборатория в Плимут. „Водите под нея са дом на много повече и разнообразни видове растения и животни. Тъй като тези дълбоки води се променят толкова драстично, въздействията от окисляването на океаните може да се окажат далеч по-сериозни, отколкото сме си представяли“.

Това, добави тя, има сериозни последици за важни подводни екосистеми като тропическите и дълбоководните коралови рифове, които осигуряват жизненоважни хабитати и места за размножаване на младите на много видове.

С понижаването на pH нивата, организми, които изграждат варовикови структури – като корали, стриди, миди и малки мекотели, известни като морски пеперуди – изпитват затруднения да поддържат защитните си обвивки, което води до по-слаби черупки, по-бавен растеж, понижено възпроизводство и по-малка преживяемост.

Авторите подчертават, че намаляването на въглеродните емисии е единственият начин да се справим с окисляването на глобално ниво, но че мерките за опазване на природата могат и трябва да се насочат към най-уязвимите региони и видове.

Джеси Търнър, директор на Международния алианс за борба с окисляването на океаните, която не е участвала в изследването, заяви: „Този доклад е категоричен: времето ни изтича и това, което правим – или не правим – сега, вече определя бъдещето ни.“

„Изправени сме пред екзистенциална заплаха, докато същевременно осъзнаваме трудната истина, че много от подходящите хабитати за ключови видове вече са загубени. Ясно е, че правителствата повече не могат да си позволят да пренебрегват окисляването на океаните в своите основни политики“, каза тя.