Тихият апокалипсис: Морето настъпва, климатът преначертава света

Загубата на лед от масивните ледени шапки на Гренландия и Антарктида се е увеличила четирикратно от 90-те години насам в резултат на климатичната криза и сега е основен двигател на покачването на морското равнище.

Международната цел да се ограничи повишението на температурата под 1.5°C е почти недостижима. Но според новия анализ дори при рязко намаляване на емисиите от изкопаеми горива, нивото на морето ще се повишава с около 1 см годишно до края на века — по-бързо, отколкото държавите могат да изградят защитни съоръжения.

Светът върви към 2.5–2.9°C затопляне — сценарий, който почти сигурно ще задейства необратими tipping points, (прагови точки, критични точки или точки на пречупване, бел. ред.), водещи до колапс на гренландската и западноантарктическата ледени шапки. Това би означавало до 12 метра покачване на морското равнище — „истински ужасяваща“ перспектива.

Днес около 230 милиона души живеят на височина само 1 метър над морското равнище, а над 1 милиард — до 10 метра. Само 20 см покачване до 2050 г. ще причини щети от поне 1 трилион долара годишно в 136-те най-големи крайбрежни града по света.

Въпреки мрачните прогнози, учените подчертават, че всяка десета от градуса, спечелена чрез климатични действия, има значение — тя забавя процеса и дава време за адаптация, намалявайки човешките страдания.

„Под „безопасна граница“ разбираме такава, която позволява адаптация, а не катастрофална и принудителна вътрешна миграция“, обяснява проф. Джонатан Бамбър от Университета в Бристол, цитиран от Гардиън.

„Ако морето се покачва с по 1 см годишно, адаптацията става изключително трудна, а миграцията — неизбежна.“ Развиващите се страни, като Бангладеш, ще пострадат много по-тежко от богати държави със съществуващи системи за защита, като Нидерландия.

Проф. Крис Стоукс от Университета в Дърам, водещ автор на изследването, допълва: „Вече виждаме как най-лошите сценарии започват да се разгръщат пред очите ни. При сегашното затопляне от 1.2°C морското равнище се покачва с темпове, които ще станат неконтролируеми още в рамките на този век — в рамките на живота на днешната младеж.“

Глобалната температура достигна за пръв път 1.5°C през 2024 г. Но тъй като целта се измерва като 20-годишно средно, формално тя все още не е премината.

Изследването, публикувано в списанието Communications Earth and Environment, обединява данни от геоложки периоди до 3 млн. години назад, наблюдения на съвременните процеси и климатични модели.

Заключението е ясно: „Продължаващата загуба на ледени маси представлява екзистенциална заплаха за крайбрежното население по света.“

Проф. Андреа Дътън от Университета на Уисконсин-Мадисън подчертава: „Доказателства от топли периоди в миналото сочат, че при средна глобална температура от 1.5°C или повече можем да очакваме няколко метра — или дори повече — повишение на морското равнище.“

В края на последната ледникова епоха, преди около 15 000 години, морското равнище се е покачвало десет пъти по-бързо от днес, задвижвано от самоподдържащи се обратни връзки, предизвикани от малки температурни промени. Последният път, когато нивото на CO₂ е било толкова високо, колкото днес, е било преди 3 млн. години, когато морското равнище е било с 10–20 метра по-високо.

Дори човечеството да успее да върне температурите до прединдустриалните нива чрез отстраняване на CO₂, ще са нужни стотици до хиляди години, за да се възстановят ледените шапки. Това означава, че загубените земи ще останат под вода за изключително дълго време — може би до следващата ледникова епоха.

Белиз премести столицата си във вътрешността още през 1970 г. след опустошителен ураган, но най-големият му град остава на брега и ще бъде наводнен само при 1 метър покачване, казва дългогодишният климатичен преговарящ Карлос Фулър. „Такива изводи само подсилват нуждата да се придържаме към целта от 1.5°C от Парижкото споразумение — или колкото се може по-близо — за да опазим крайбрежните си градове“, подчертава той.

Превод и редакция ФрогНюз