ООН: Забраните на социални медии за деца не работят, трябва по-дълбока промяна

Според върховния комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк редица популярни дигитални услуги разчитат на механизми, които стимулират зависимост – като безкрайно скролване, автоматично възпроизвеждане на видеа и постоянни известия. Тези елементи, посочва ООН, са създадени да увеличават времето, прекарано в платформите, но могат да имат негативни последици върху психичното здраве, личното пространство и общото благосъстояние на децата.

Докладът поставя под съмнение и ефективността на пълните забрани за достъп до социални мрежи за непълнолетни. Подобни мерки вече се прилагат или обсъждат в редица държави, както и в отделни американски щати. Според експертите на ООН обаче те лесно могат да бъдат заобиколени и дори да доведат до нежелан ефект – насочване на младите потребители към по-слабо регулирани и по-рискови онлайн пространства.

Вместо рестриктивни забрани организацията препоръчва по-фин подход, основан на регулация и технологични стандарти. Сред ключовите мерки са по-надеждни системи за проверка на възрастта, оценка на влиянието на онлайн платформите върху правата на децата и по-активно участие на самите млади хора при изготвянето на политики в дигиталната среда. Акцент се поставя и върху защитата на личните данни, както и върху необходимостта технологичните компании да работят по-прозрачно и да бъдат подложени на по-строг обществен и регулаторен контрол.

Позицията на ООН идва на фона на засилващ се глобален дебат за ролята на социалните мрежи в живота на децата и тийнейджърите. Организацията подчертава, че ефективното решение не е в изолирането им от интернет, а в създаването на дигитална среда, която още при проектирането си гарантира по-високо ниво на защита и безопасност.

Много държави в Европа, както и самият ЕС, обаче не мислят така, поне към момента.

Франция е сред първите държави, които въвеждат конкретни ограничения. Страната прие т.нар. „дигитално пълнолетие“ на 15 години, което означава, че деца под тази възраст не могат да създават профили в платформи като TikTok, Instagram или Snapchat без родителско съгласие. Паралелно се тестват системи за надеждна проверка на възрастта чрез външни сертифицирани доставчици, а при нарушения се предвиждат санкции до 1% от глобалния оборот на компаниите.

В Обединеното кралство – което, макар и извън ЕС, често задава регулаторни стандарти – влезе в сила Законът за онлайн безопасност (Online Safety Act). Той задължава платформите да прилагат по-строги методи за проверка на възрастта, включително идентификация чрез документи или други дигитални механизми. В същото време се обсъждат ограничения върху алгоритмичните системи за препоръки при потребители под 16 години с цел ограничаване на пристрастяващото съдържание.

Испания предприема един от най-строгите подходи, като планира повишаване на минималната възраст за достъп до социални мрежи от 14 на 16 години. Освен това се обсъждат забрани за смартфони, насочени специално към деца, както и задължителни родителски контроли, вградени директно в устройствата още при покупка.

Германия залага на различен модел, насочен по-скоро към дизайна на платформите, отколкото към ограничаване на достъпа. Чрез регулаторните си органи страната настоява за т.нар. „безопасност по дизайн“, която включва ограничения като изключване на нотификациите за непълнолетни след 22:00 часа и премахване на механизми за безкрайно скролване при потребители под 18 години.

На европейско ниво основният инструмент е Актът за цифровите услуги (DSA), който вече се прилага към големите технологични компании като Meta, TikTok и YouTube. Той забранява таргетираната реклама към непълнолетни въз основа на поведенчески данни и задължава платформите да извършват оценки на риска, свързан с алгоритмите им. При установени нарушения Европейската комисия може да налага глоби до 6% от глобалния оборот или да ограничи достъпа до услугите в целия ЕС.

Въпреки засилващата се регулаторна рамка, пред страните членки стоят сериозни предизвикателства. От една страна, строгите правила за защита на личните данни затрудняват проверката на възрастта, тъй като това често изисква чувствителна информация като документи за самоличност или биометрични данни. От друга страна, технологичните ограничения лесно могат да бъдат заобиколени чрез VPN услуги и фалшиви профили, което поставя под въпрос ефективността на мерките.