Опаковайте Паметника на съветската армия, вместо да спорите за Кристо и Триумфалната арка

А дали неговите действия не можеха да бъдат окачествени като художествено произведение?

По същото време в студиото на една телевизия четирима известни – Соня Момчилова, Георги Лозанов, Нидал Алгафари и Явор Дачков разсъждаваха върху опаковането на Триумфалната арка в Париж и ролята на Кристо в световния културен живот. Не че големият творец се нуждае от нечии анализи и критика в родината му, но сме свидетели на истински стълкновения в мрежата за това дали е заслужено световно признат и какво чак толкова е направил.

Чалгализацията води до нищета на мозъчната дейност, което пък ни изправя пред подобни „диспути“. Това е тъжно, много тъжно.

От години съществува гражданска инициатива за премахване/преместване на Паметника на съветската армия. От години кметът Йорданка Фандъкова бяга от този проблем и се оправдава с някакви нелепи обяснения.

БСП, русофили и съветофили не дават и дума да се издума за местене – искат символа на СССР да си остане там, където е.

Разсъждаващите българи са наясно, че паметникът е издигнат във време, когато страната ни е била член на социалистическия блок, а решенията за нейното развитие са се взимали преимуществено в Москва. Ясно е също, че махането на паметници не е цивилизована процедура. Но това е правено в много страни, където демокрацията е вън от съмнение.

Тогава да опаковаме Паметника на съветската армия по примера на Кристо. Фондацията на твореца и съпругата му Жан Клод би могла да е полезна, както и племенникът му Владимир Явашев. Ще се получи нещо смислено, авангардно дори и носещо нов дух по някакъв начин. Пак ще има спорове, но едната страна би трябвало да разбере, че рано или късно това ще се случи. Внуците им ще го направят.

Фрог нюз

П.П. Съветската армия не попада в обсега на договора за приятелски отношения и сътрудничество между Руската федерация и България от 1992 г. Той е построен и платен изцяло от българската държава. Бил е изграден с цел "да бъде на централно място, за да се минава постоянно покрай него и да упражнява своето политико-възпитателно значение". Това е посочено в протокола от заседанието на Столичната голяма община и Градоустройствения съвет от 6 юни 1947 г.