Този воден път е жизненоважна артерия за световната търговия с енергийни ресурси, поради което новината за неговото възможно отваряне веднага промени пазарните настроения. Пазарите реагираха с бърз оптимизъм. Цените на суровия петрол отбелязаха сериозен спад, а водещите фондови борси тръгнаха нагоре, което показва колко силно световната икономика се нуждае от стабилност в Близкия изток.
Въпреки пазарната еуфория, политическата реалност изисква много по-предпазлив анализ. Президентът Доналд Тръмп побърза да охлади прекомерните очаквания, като изрично подчерта, че сделката все още не е напълно договорена. Макар първоначално да обяви напредък, американският държавен глава смени тона и призова преговарящите екипи да не бързат.
Този подход има ясна стратегическа цел, тъй като Белият дом се опитва да запази пълния си натиск чрез икономическата и морска блокада до самия момент на подписването. Вашингтон ясно съзнава, че прибързаните отстъпки могат да отслабят позицията му, особено когато на заден план остават нерешени фундаментални въпроси като бъдещето на иранската ядрена програма и съдбата на високообогатения уран.
От своя страна Техеран също демонстрира хладнокръвие и дипломатическа дистанция. Иранските официални лица потвърждават сближаването на позициите по отношение на свободното корабоплаване и евентуалното вдигане на американските санкции, но категорично отхвърлят идеята, че споразумението е неизбежно.
Иранската страна напомня за сложния и бавен процес на вземане на решения в рамките на своята политическа система и държи да подчертае, че суверенитетът над Ормузкия проток не подлежи на договаряне. По този начин и двете суперсили в този конфликт балансират между необходимостта от икономическо облекчение и стремежа да не изглеждат слаби пред собствената си вътрешна публика.
Настоящото примирие остава крехко, а следващите седмици ще покажат дали икономическият прагматизъм ще надделее над дългогодишното идеологическо противопоставяне.
