Част от държавите – Египет, Пакистан и ОАЕ – вече бяха заявили намерение да се присъединят към инициативата, докато останалите пет доскоро запазваха колеблива позиция. Особено внимание беше насочено към Саудитска Арабия, тъй като Доналд Тръмп нееднократно публично призоваваше престолонаследника Мохамед бин Салман да се включи, а Рияд дълго време не даваше ясен отговор.

Президентът на Русия Владимир Путин също се е съгласил, поне по думите на Доналд Тръмп.

„Той беше поканен и прие. Много хора приеха“, посочи той пред журналисти в Давос, цитиран от АФП.

Самият Путин коментира, че Москва е готова да отпусне 1 милиард долара за Съвета за мир от замразените в САЩ свои активи.

„Що се отнася до участието ни в Съвета за мир, на руското външно министерство е възложено да проучи получените документи, да се консултира с нашите стратегически партньори и едва след това ще можем да дадем отговор на отправената към нас покана“, коментира още той.

Руският президент планира да обсъди тези въпроси с председателя на Палестинската автономия Махмуд Абас, както и с американските представители Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, които ще посетят Москва.

Съветът за мир разполага с мандат от Съвета за сигурност на ООН да следи управлението на Газа след края на военните действия до края на 2027 г. Въпреки това Вашингтон вижда в този формат инструмент и за посредничество при други конфликти по света. Именно широкият обхват на правомощията поражда критики от някои държави, които смятат, че ролята на структурата не е достатъчно ясно ограничена.

Очакванията са Съветът за мир да заседава само по няколко пъти в годината, докато реалните решения, свързани с бъдещето на Газа, ще се обсъждат основно в Изпълнителния съвет на анклава. В този по-активен орган вече участват представители на Турция, Катар, Обединените арабски емирства и Съединените щати.