Исторически събитията започват в края на 1940 г., когато в България е приет Законът за защита на нацията, който въвежда антисемитски ограничения. След присъединяването на страната към Тристранния пакт са приети и допълнителни закони, които ограничават правата и имуществото на хората от еврейски произход.

През 1943 г. е подписано споразумение между германски представители и българските власти за депортирането на 20 000 евреи към територии под контрола на нацистка Германия. На 4 март започва депортацията на над 4 000 евреи от Беломорието, а на 10 март повече от 7 000 души от Вардарска Македония са изпратени към концлагера „Треблинка“.

Плановете предвиждат и депортирането на близо 9 000 евреи от старите български земи. Срещу това обаче се надига силна съпротива от представители на Българската православна църква, сред които пловдивският митрополит Кирил и софийският митрополит Стефан, както и от група депутати, оглавявани от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев. Широкият обществен натиск води до отмяната на депортацията и до спасяването на близо 50 000 български евреи – безпрецедентен акт в годините на Втората световна война.

През 2003 г. българското правителство определи 10-ти март като официален ден за възпоменание на спасяването на българските евреи.