Златно време за улични „художници“, „авангардисти“ и всякаква сбирщина от комплексари, които трябва някъде да избият комплексите си. Влаковете от много време са техен любим терен. Влаковете, които струват стотици милиони и са платени от техните родители, баби и дядовци, роднини, съседи и учители. По-старите композиции отдавна разнасят „интелектуални“ напъни на въпросните „творци“. Сградите в повечето градове – също.

 

Полицията, както вече споменах, е заета. И Министерство на транспорта, и БДЖ са заети. Пък и омаскареното имущество е държавно, какво толкова.

 

В социалните мрежи от години граждани призовават да се проверят записите от камери или да се организира охрана на влаковете там, където нощуват или се извършват други дейности, когато не са на път. Да се заловят няколко тъпанари с флакони и да бъдат осъдени по бързата процедура. Ако са непълнолетни, техните родители да бъдат глобени с по 5-6 хиляди евро за почистване на сътвореното от техните гении. Глобите да се удържат от заплатите им принудително. Чудесно би било да бъдат принудени също да почистят омаскарените вагони и локомотиви.

Това е лесната част, която институциите отказват да свършат.

 

Има обаче и друг сюжет. Откакто се водят войни съвсем до нас и малко по-далеч, този сюжет става все по-възможен. Негодниците с боичките или лица с качулки да заложат във вагоните и локомотивите взривно устройство. Срещу известна сума. „Бум!“ – и невинни жертви ще станат курбан на нечия „игра“, конспирация, диверсия и пропаганда. Няма външна намеса, ще побързат да заявят лицата, управляващи държавата. Сакън, да не си помислим нещо и да погледнем в правилната посока...

 

Помислете, наистина, какво ужасно нещо може да се случи. Няма кой да спре подобно престъпление или терористичен акт, доказаха го взривовете през последните години във военни заводи и складове.

Имущество за стотици милиони и нагоре, е подложено на вандалски изстъпления и сякаш кани сили, преследващи грозни цели, да извършат нещо страшно.  

 

Избухне ли взрив или пожар, наредят ли се ковчезите, чак тогава ще започнат едни обещания за бързи мерки, съболезнования, анализи, разследвания, експертизи…

 

"Да им имам ума на българите, ама след това", казват турците.

 

Винаги след това. И по трудния начин.

 

Дарина Георгиева