Отворено писмо до главния прокурор Сотир Цацаров

Използвам тази форма на обръщение, защото се надявам писмото ми по-бързо да стане достояние на Вас и всички, които имат отношение към проблема, за който ще спомена по-долу.

 

През последните месеци прокуратурата работи в условията на икономическа и политическа криза: предсрочни избори, граждански протести, закъснели или спрени реформи, в това число и в съдебната система. Как се справя прокуратурата – ще покажат резултатите и времето. В тази ситуация все по-натрапчиво впечатление правят опитите на определени кръгове, да излъчат в публичното пространство, чрез подбрани по техен критерий медии, „сензационни” разкрития по определени дела и съдебни процеси.

Част от тях са откровени лъжи и манипулации. Не че не сме свикнали с това, но когато се прекрачва и последната санитарна граница, явлението става особено токсично. Знам, че е глупаво да се отдава голямо значение на подобни творения, но още по-глупаво е да се правим, че не съществуват.

Такъв е случаят с целенасочената кампания срещу всички, работили и продължаващи да работят по делото „Килърите”. Тя се води от години, с променлив интензитет. Както е известно на тези, които се интересуват от него, съдебният процес е срещу организирана престъпна група, която е извършвала убийства, рекет, палежи и побоища. За ръководител на тази група за „мокри поръчки” е сочен Петър Стоянов – Сумиста.

 

Той и още двама обвиняеми получиха доживотни присъди без право на замяна на първа инстанция в Шуменския съд. Предстои в скоро време делото да се гледа на втора инстанция във Варненския апелативен съд. Това активира обвиняеми и защитници да предприемат безпрецидентни атаки срещу разследващи, прокурори и съдии. Да, всеки обвиняем има право на справедлив процес и българската Конституция гарантира това право. Знайно е също, че за да бъдат оневинени, обвиняемите използват всички възможни средства, позволени и непозволени, морални и неморални. Такава е световната биография на престъпността и борбата с нея от столетия. В случая с „Килърите” обаче се стига до крайности, несъвместими с нито едно законодателство, за ценности да не говорим.

 

Неотдавна варненски сайт публикува „информация” за това как служители от БОП са ползвали като посредник затворник, който да убеди осъдения доживот Георги Вълев да „признае”, че бизнесменът Младен Михалев – Маджо му бил поръчал да убие банкера Емил Кюлев. Сто процентова лъжа. Това може да се докаже елементарно и бързо, ако се направи проверка. Самите съчинители на долнопробния сюжет знаят че е лъжа, знаят и как е конструиран и предаден за „обнародване”. Целта е повече от прозрачна: да настроят Михалев срещу разследващите и прокурорите и той да направи каквото трябва. Например да задейства някакви хора в магистратурата, политиката или властта, за да бъдат притискани, уволнявани или най-малкото демотивирани работещите по делото.

 

Очевидно авторите доста са подценили Михалев, щом са се надявали да го хванат на такава кукичка, но това е друга тема. Затова е задействан следващ план: нова публикация, която ни „отваря” очите как разследващи и прокурори натискали Петър Стоянов – Сумиста да „признае”, че бизнесменът и банкер Цветан Василев му е поръчал убийството на Иво Прокопиев. Толкова е тъпо и зловещо, че дори ирония не го лови. Подобно варварско творение трудно могат да преглътнат и видялите какво ли не български медии и читатели! Целта е прозрачна и нагла: не само да бъдат за пореден път компрометирани работещите по делото, а срещу тях да се настрои известен човек като Цветан Василев. Първобитен и коварен план, отговарящ изцяло на нивото на своите автори. Въпреки това опитът да се изфабрикува толкова чудовищно и нелепо творение не бива да бъде подценяван и подминаван без реакция. Това би дало повод и основания за нови нечистоплътни упражнения, жертва на които може да стане всеки, който не крещи в подкрепа на „Килърите”. Чудно, къде се е скрил Хелзинския комитет, който така яростно брани правата на всякакви обвиняеми, да защити този път длъжностните лица по делото. Или те няма права?

 

Г-н Главен прокурор, във Вашите правомощия е да разпоредите проверка, която да се произнесе по „изнесените факти”. Ако има поне микрон истина в писанията, съответните служебни лица да понесат всички санкции, предвидени от закона, умножени по две, за пример на останалите. Но ако се окаже, че става дума за злонамерени клевети и набедяване – медията и поръчителите на въпросните атаки да бъдат посочени и разобличени.   

Когато попитали мафиота Паскуале Галасо в Комисията за борба с престъпността в Италия, защо вече не се убиват прокурори и съдии, той отговорил: „Няма защо да ги убиваме. Предпочитаме да ги направим нелегитимни. Убиеш ли известни личности, ставаш уязвим и предизвикваш общественото недоволство. Но ако ги направиш нелегитимни, ако отнемеш силата им да ти предявят обвинения, като разрушиш кариерата или репутацията им, вече използваш всепризнато демократично средство”. Такова „демократично средство” очевидно е варненският сайт, който тиражира поръчаните твърдения и внушения. Очевидно родната организирана престъпност си е научила урока от италианските „учители” като дон Галасо. Ще спестя имената на адвокатите на обвиняемите, защото между тях има такива, които уважавам и съм сигурен, че ако имат пръст в подобно начинание, то е заради натиск от страна на клиентите им... Което не означава, че Съюзът на юристите в България и Висшият адвокатски съвет трябва безучастно да наблюдават крайностите в защитната практика.

 

Време е да си зададем въпроса: защо има толкова яростни кампании в защита на обвиняеми по различни дела, включително и на убийци и нито една в защита на жертвите? Знам, че това е въпрос на зрялост за всяко гражданско общество, но първата крачка винаги е нетърпимост към откровените лъжи и манипулации.

 

От години пиша и отстоявам тезата, че магистратурата у нас се нуждае не само от обществен натиск: да работи по-бързо, честно и ефективно, но и от обществена подкрепа. Без такава всеки магистрат е обречен в усилията си да приложи закона в цялата му строгост. Престъпността разполага с огромен, понякога неограничен ресурс и битката с нея наистина е много трудна. Затова трябва да сме непримирими и да водим тази война всеки ден.

 

Как ще си върнем доверието в прокуратура, следствие, съд, МВР, ако подобни акции на оклеветяване биват оставени без реакция и последствия? И ако обвиняемите в тежки криминални престъпления имат права и за тях непрекъснато тръбят неправителствени организации и медии, нямат ли права и другите участници в съдебния процес? Тях кой ще ги защити?

 

Г-н Главен прокурор, оповестявам публично това писмо, защото според мен българското общество има право да знае как се постъпва, когато в публичното пространство се тиражират дискредитиращи кампании срещу длъжностни лица.

 

Изпращам Ви това писмо с надеждата, че ще предприемете мерките, за които Ви задължава заеманата от Вас позиция. Докажете, че институциите в България работят. Прокуратурата е обществен обвинител и е това, което са защитниците за обвиняемите. Тя защитава интересите на гражданите и не може всеки да издевателства над нея заради нечии интереси.

 

С уважение:

Огнян Стефанов

 

22.07.2013 г.

Гр. София