Новата позиция на София стана ясна от думите на военния министър Димитър Стоянов пред bTV. Той съобщи, че Министерският съвет е одобрил позицията на България по пакета, като в нея са записани резерви спрямо включването на две конкретни имена – руския патриарх Кирил и бизнесмена Вагит Алекперов.
Въпреки тези възражения България няма да използва правото си на вето и няма да възпрепятства приемането на санкционния пакет.
Решението беше обявено ден след срещата на премиера Румен Радев с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и украинския президент Володимир Зеленски в Анкара в рамките на срещата на върха на НАТО. Правителството не е заявявало официално, че разговорите са свързани с промяната в позицията, но хронологията показва, че двете събития следват непосредствено едно след друго.
Промяната идва след категорична заявка на премиера от 19 юни в Брюксел. Тогава, в отговор на няколко въпроса дали България ще блокира санкциите, Радев заяви: „Да, ще наложим вето.“
Впоследствие премиерът нееднократно защити тази позиция с аргумента, че така защитава националния интерес. По отношение на руския патриарх Кирил Радев заяви, че въпросът не е свързан единствено с конкретна личност, а с „милионите руски вярващи“. Той посочи и историческата роля на Руската православна църква във връзка с Освобождението на България.
За Вагит Алекперов аргументът на кабинета беше свързан с арбитражното дело, което „Лукойл“ води срещу България за около 3 млрд. евро. Според Радев включването на Алекперов в санкционния списък би било действие, което може да навреди на българските интереси.
Вагит Алекперов обаче не е част от ръководството на „Лукойл“ от април 2022 г., когато се оттегли от управленските позиции в компанията. Той вече беше санкциониран от САЩ, Великобритания и Австралия заради войната на Русия срещу Украйна.
Алекперов притежава около 3,12% от акциите на „Лукойл“, но не участва в оперативното управление на компанията.
21-вият пакет санкции на ЕС срещу Русия е част от продължаващите европейски мерки след началото на руската инвазия в Украйна. Решенията за санкционните режими на ЕС изискват единодушие от държавите членки, което означава, че позицията на всяка страна може да бъде решаваща за приемането им.
Така за по-малко от месец българската позиция премина от категорична заявка за блокиране на санкциите към решение страната да не възпрепятства приемането им, като същевременно запази възраженията си срещу включването на отделни лица. Към момента правителството не е представило публично подробни мотиви за промяната между заявеното в Брюксел намерение за вето и окончателното решение на кабинета.
