Парламентът даде разследващи функции на новата антикорупционна комисия

Законопроектът предизвика продължителни дебати в пленарната зала, като парламентарните групи изразиха различни позиции относно правомощията на бъдещия антикорупционен орган.

От ГЕРБ–СДС заявиха подкрепа за законопроекта, като подчертаха, че борбата с корупцията трябва да бъде водещ държавен приоритет. Според парламентарната група положителен елемент е начинът, по който ще се формира съставът на комисията – чрез участие на различни професионални и институционални квоти, което според него би повишило общественото доверие. В същото време те изразиха резерви към разследващите функции на комисията, като според тях подобни правомощия традиционно принадлежат на прокуратурата и МВР.

Подкрепа за проекта заявиха и от Продължаваме промяната, откъдето определиха като ключов въпрос необходимостта от независими разследвания без политически натиск. Те обаче настояват за по-строг контрол върху бъдещите разследващи инспектори и подкрепи идеята за оценка на професионалната им почтеност и предишна дейност.

От Демократична България също поставиха под въпрос ефективността на разследващите функции на КПК. Според тях проблемът не е единствено в структурата на комисията, а в липсата на реформа в прокуратурата.

От Прогресивна България защитиха модела на новата комисия и отхвърлиха опасенията, че тя може да бъде използвана за политически натиск. Според Иван Вачев рискът от превръщането на КПК в „политическа бухалка“ е ограничен именно заради начина на формиране на органа, в който участват представители на различни институции.

С приетите текстове парламентът окончателно регламентира структурата на новата Комисия за противодействие на корупцията. Тя ще бъде независим специализиран държавен орган с постоянно действие и ще се състои от петима членове. Един от тях ще бъде избиран от Народното събрание, един ще бъде назначаван от президента, а останалите ще бъдат определяни съответно от Общото събрание на съдиите на Върховния касационен съд, Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет.

Законът предвижда членовете на комисията да бъдат юристи с най-малко 10 години професионален стаж и високи професионални и нравствени качества. Мандатът им ще бъде петгодишен, а председателят ще се определя на ротационен принцип чрез жребий за срок от една година.

Приетите текстове включват и ограничения за членовете на комисията. Те няма да могат да заемат други държавни или общински длъжности, нито да членуват в политически партии или коалиции.

Комисията ще представя доклад за дейността си на всеки шест месеца пред ресорната парламентарна комисия, а веднъж годишно ще внася подробен отчет в Народното събрание, президентската институция и Министерския съвет.

Сред спорните текстове, приети от депутатите, е и разпоредбата, според която членовете на комисията и разследващите инспектори няма да носят имуществена отговорност за вреди, причинени при изпълнение на служебните им задължения, освен ако не е извършено престъпление от общ характер.