Парламентът спешно разглежда промените в Закона за съдебната власт

Миналата седмица въпреки критиките и отказа на Висшия съдебен съвет (ВСС) да одобри проекта, Министерски съвет одобри втория пакет промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), предложен от Министерството на правосъдието и съгласуван в Съвета за съдебна реформа. Новият закон трябва да обезпечи направените в края на 2015 г. промени в Конституцията в частта за съдебната власт, с които ВСС беше разделен на две колегии.

Последните две седмици правосъдният министър Ектерина Захариева провеждаше срещи с парламентарно представените партии, за да осигури подкрепа за измененията в закона и продължаването на съдебната реформа.

Членът на прокурорската колегия на ВСС Ясен Тодоров пък каза на  депутатите да внимават какво и как ще гласуват, за да минат добрите текстове от проекта за промени в ЗСВ. Очакванията на правосъдното министерство са законът да бъде гласуван преди народните представители да излязат в лятна ваканция август месец.

В законопроекта за изменение и допълнение на ЗСВ са разписани принципите на т. нар. съдийско самоуправление, новите правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет, кариерното израстване на магистратите, реформата в прокуратурата, статутът на съдебните и прокурорските помощници, както и допълнителни правила за изпита за юридическа правоспособност.

Те предвиждат прокуратурата да бъде единна, но не централизирана. Прокурорите и следователите вече няма да са подчинени на главния прокурор. Подчинеността остава само за административните ръководители, и то само при ръководната им дейност. Постигнато е разграничение между прокурорски функции и ръководна дейност.

Новите промени в ЗСВ уреждат и по-засилена отчетност на главния прокурор, както и на административните ръководители в системата на прокуратурата. Всеки шест месеца главният прокурор ще представя обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките - на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието.

Задължение на главния прокурор ще бъде и да оповестява годишния доклад за дейността на прокуратурата и разследващите органи на интернет страницата на  прокуратурата.

Също така вече няма да могат да се дават устни указания за работата на прокуратурата. Главният прокурор обаче ще може "лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и проверки и контролира работата на всички прокурори и следователи".

Той ще има вече право съвместно с ръководителите на министерства и държавни институции да създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор.

За първи път изрично е регламентиран и срокът, в който прокурорът трябва да се произнесе по преписки, които не се отнасят до образувано наказателно производство – до един месец от постъпване на материалите.   

За да се повиши независимостта на съда в новия ЗСВ е предвидена възможност общите събрания на съдиите да изслушват кандидатите за председател на съответния съд и да изказват становище относно кандидатурите. Предвижда се също общите събрания да дават становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на съответните съдилища.

С промените отпада и възможността за командироване на съдия в друг съд, ако има свободна длъжност в него. Това ще става само при необходимост и то за не повече от шест месеца в рамките на една календарна година. Целта е да се пресече практиката на заобикаляне на конкурсите за назначение и повишаване. Такава промяна има и за прокурорите, като тяхното командироване ще трябва да бъде само при нужда и да бъде писмено обосновано.

Почтеност на всички магистрати пък ще се измерва с детектор на лъжата. Проверката ще включва още деклариране и проверка на обстоятелствата, свързани с имуществото и конфликта на интереси.