„Актът на добро е форма на действие“, коментира Владимира Кабарова от „Бандата на безгласните“. По думите ѝ многобройните случаи на насилие над животни са я мотивирали да потърси решение на липсата на специализиран транспорт. Затова представители на организацията са отишли до Италия, откъдето са взели хуманитарния автомобил.

 

Зоолинейката е оборудвана с кислородна система, носилка, маса за спешни манипулации, дефибрилатор и голяма клетка, в която могат да бъдат превозвани няколко животни едновременно. В автомобила има и диванче. Външният вид на линейката също е съобразен с предназначението ѝ – тя е изрисувана с анимационни герои, които да създават по-спокойна атмосфера за животните по време на транспортирането.

 

Зоолинейките отдавна са част от системата за спешна помощ за животни в редица европейски държави. В някои страни те функционират повече от половин век и работят денонощно, като обслужват както домашни любимци, така и диви животни.

 

Нидерландия е сред пионерите в Европа. Първите организирани зоолинейки започват работа там още през 70-те години на миналия век. Днес страната разполага с национална мрежа от денонощни екипи, които реагират при инциденти с кучета, котки, птици, таралежи и други животни.

 

В Германия също от десетилетия действат регионални организации за спешно спасяване на животни. Сред тях е Münchner Tierrettung в Мюнхен. Финансирането най-често идва от дарения, членски внос и партньорства с ветеринарни организации.

 

В Великобритания специализирани автомобили за спасяване на животни работят от средата на XX век чрез Кралското общество за защита на животните (RSPCA). Наред с тях функционират и частни зоолинейки, които транспортират болни и пострадали домашни любимци до ветеринарни клиники.

 

Денонощни мобилни екипи за спешна ветеринарна помощ има и в големи градове в Австрия и Швейцария, включително Виена, Цюрих и Женева. Те се управляват от местни организации и ветеринарни структури.

 

Зоолинейките обикновено са оборудвани с кислородни системи, носилки, клетки за различни размери животни, комплекти за първа помощ и устройства за разчитане на микрочипове. В екипите могат да участват обучени доброволци, ветеринарни техници и лекари.

 

След оказването на първа помощ пострадалите животни се транспортират до подходящо лечебно или спасително заведение – дивите животни към специализирани центрове, а домашните любимци към ветеринарни клиники и болници.