„Още при пристигането на кораба сигнализирахме Българската агенция за безопасност на храните. В същия ден беше взета проба, която най-вероятно днес ще бъде анализирана. При следващите кораби представители на асоциацията ще бъдат допуснати до взимането на пробите, за да можем като производители и потребители да сме сигурни, че продукцията отговаря на стандартите“, обясни той.

Проданов отбеляза основните притеснения на българските производители:

„Три са основните направления, в които трябва да се вземе адекватен контрол – остатъчни пестициди, тежки метали и тест за генетично модифицирани продукти. В Южна Америка над 90% от реколтата е генетично модифицирана, което е забранено за внос в Европа.“

Ефектът върху пазара вече се усеща и финансово.

„Още с излизането на новината, че тези кораби ще тръгнат към България от Аржентина, цената на слънчогледа на вътрешния пазар спадна с 10%, което означава, че ефектът върху българското производство е видим и то не само в България“, посочи той.

Производители от съседна Румъния сигнализират за същото, защото корабите, които идват в България, са 6, но общо те са 12 в Черноморския басейн. В Румъния също се разтоварва, както и в Молдова.

„Така че 500 000 тона е общото количество, което ще тръгне този месец от Аржентина“, допълни Проданов.

Вредно ли е споразумението с Меркосур?

Илия Проданов и Националната асоциация на зърнопроизводителите са сред най-големите критици на споразумението между ЕС и Меркосур. Според позицията на организацията то няма да доведе до свободна търговия, а до нелоялна конкуренция.

Проданов смята, че европейските производители са поставени в неизгодна позиция, защото произвеждат при значително по-високи разходи заради екологични, социални и административни изисквания, ограничения върху продуктите за растителна защита и новите въглеродни такси върху торовете. В същото време мащабът на производството в страните от Меркосур е огромен – Южна Америка произвежда 66 пъти повече соя от Европа, и това ще доведе до наливане на евтини продукти като царевица, соя, месо и мед на европейския пазар, което ще засегне и родното производство.

Поддръжниците на сделката с Меркосур у нас – основно преработвателната промишленост, износителите на индустриални стоки и представители на европейските институции – обаче отговарят на опасенията на зърнопроизводителите с коренно различна логика. Те се аргументират с необходимостта от икономическо оцеляване на заводите, стабилни цени за потребителите и геополитически ползи. Най-силният им аргумент е, че българското производство на слънчоглед не е достатъчно, за да захрани огромните мощности на заводите в страната.

България има капацитет да преработва около 3,5–4 милиона тона слънчоглед годишно, но родната реколта често пада под 1,8–2 милиона тона заради суши и намалени площи.

„Без внос от Украйна или Аржентина нашите заводи ще спрат работа, което ще доведе до съкращения на хиляди хора и загуба на пазари за готово олио“, посочват индустриалците.

Друг аргумент е свързан с пазарната конкуренция и цената на олиото. Поддръжниците на свободния внос твърдят, че фермерите поддържат високи цени чрез административни ограничения, което прави българското олио неконкурентоспособно на международния пазар и по-скъпо за потребителите.

„Вносът от Аржентина балансира пазара. Преработвателите също са принудени да продават на загуба, когато международните цени на маслото падат, и не могат да бъдат заложници на исканията на фермерите за висока изкупна цена на суровината“, обясняват от бранша.

Трети допълват, че България не е само „нива“, а и индустриална икономика. Споразумението с Меркосур ще премахне митата до 35% за български износ на фармацевтични продукти, машини, козметика и вино. Към 2026 г. над 180 български компании изнасят за Южна Америка, като 79% от тях са малки и средни предприятия.