Да пътувате с влак в държавата, която все иска, но никога не може

Качвате се на посочения перон и чакате влака за столицата, пристигащ от съседна Румъния. Едва тогава Гранична полиция Ви обяснява, че ще бъде прикачен вагон в края на влака, "специално" за пътуващите към София от Русе. А по-късно железничар допълва, че ако той се напълни, евентуално може да се преместите в останалите 4. 

Става време влакът да тръгне... Вагонът не е прикачен. Всички закупили си билет, чакат и чакат… На студа. Един от 4-те вагона се запълва след проверката на ГП (с пътници от Румъния бел. ред.). Другите 3 остават празни, а очакваният вагон все още го няма. Сред чакащите са и четири деца. 

И започват да се търкалят едни малки въпроси точно като малките камъчета под каруцата…

След като приключва проверката и остават 3 празни вагона (допълнителният все още не е прикачен) защо просто чакащите не могат да се качат в тях?

Защо от гише "Информация" не дават... информация? Или те просто не знаят какво се случва на работното им място?

Защо трябва да разчитате за тази информация на ГП и железничарите? 

Половин час по-късно на студа - допълнителният вагон е закачен и се настанявате. Разбира се, никой не е очаквал да е чисто и приветливо, но надеждата умира последна... Малка подробност е и че пътят до София е скромните 6 часа.

В тази Ваша хипотетична ситуация вероятно е имало някакви правила, които ГП и железничарите следват. Може и да е било временно неудобство. Или просто липсата на съобразителност и кадърност е причината да няма нормално човешко обяснение.

Вагон 1, място 75 - продадено три пъти за щастие

А сега си представете, че два дни по-рано пътувате от столицата към крайдунавския град. На софийската каса са Ви позволили да си запазите място. Но се оказва, че Вие и още двама пътници трябва да споделите едно и също място в едно и също купе... 

Само си представете. Да пътувате с влак в държавата, която все иска, но никога не може.

Директно от мръсното, но топло купе:

Мира Ереева