Новата карта комбинира сателитни наблюдения на повърхността с компютърни модели, основани на физиката на движението на ледовете. По този начин учените успяват да разкрият хиляди непознати досега форми на релефа – планински вериги, долини, каньони и хълмове, скрити под антарктическия лед.

Съавторът на изследването Хелън Окенден от университета „Гренобъл–Алп“ е категорична пред BBC, че разликата спрямо предишните данни е огромна. Тя сравнява новата карта с преход от зърнесто, пикселизирано изображение към ясно дигитално увеличение на реалния терен.

Досегашните опити за картографиране на подледниковата почва са разчитали основно на радарни измервания от самолети или наземни експедиции, които обаче са покривали ограничени маршрути и са оставяли големи „бели петна“. Глациологът Робърт Бингам от Университета в Единбург описва тези методи като опит да се възпроизведат Алпите само с няколко прелитания над тях.

За да преодолеят тези ограничения, учените анализирали движението на ледниците. Подобно на река, чийто поток се влияе от релефа на дъното, скоростта и посоката на леда зависят от терена под него. Използвайки тази зависимост, екипът изгражда подробен модел на скрития пейзаж и го съпоставя със съществуващите радарни данни. Според глациолога Стюарт Джеймисън от университета в Дърам това поставя началото на нов подход в изучаването на подледниковите структури на Антарктида.

Методът има и своите ограничения – той не позволява да се разграничат по-дребни форми на релефа, по-малки от дебелината на леда. Учените обаче подчертават, че подобна карта е от решаващо значение. Подледниковият терен влияе на движението и топенето на ледовете, а по-доброто му разбиране ще помогне за по-точни прогнози за това колко бързо антарктическите ледници ще достигнат океана и какъв ще бъде приносът им към покачването на морското равнище в световен мащаб.