Пламен Данаилов пред Фрог: След като полицията преби без причина колега, той каза: „Махам се от тази страна“

Г-н Данаилов, вие сте потърпевш от полицейското насилие. Какво се случи снощи на площад „Независимост“?

Бах отишъл на протеста с цялото си семейство-съпругата, децата, брат ми. Облечени бяхме по тениска и нещо друго.  Нали не си представяте, че сме искали в този си вид да се бием с жандармерията. Преди да стъпим на площада цялото семейство бяхме щателно проверени от полицията. Имаше хора от агитки, които ясно се различаваха от нас. Но полицията не реагира спрямо тях, което ми се стори подозрително. На протеста  беше дошъл колега, младо момче, на 24 години, интелигентно, образовано, 60 килограма. Той беше със свои познати.  За съжаление, с него се случи нещо ужасно.

Разкажете ни!

 Към 11,30 часа се видя, че жандармерията настъпва. Ние разбира се, изпълнихме разпорежданията на полицията и се оттеглихме към ул. „Леге“. В малките улички униформените буквално започнаха да ни гонят. Удряха наред кой където свърнат.  Без причина и без значение дали си мъж, жена, дете. Десетки хора пострадаха от това.  Аз бях с вдигнати ръце, но това не ме спаси. Понесох големия удар с гърдите си. Отделно от това ни пръскаха с газ, което влоши състоянието ни. Нямах обяснение защо се нахвърлиха към нас, след като нямахме димки, бомбички, нищо.  Личеше, че сме мирни граждани.  Явно получиха команда и се затичаха към нас.

А с колегата ви какво се случи?

Той се оказа един от първите атакувани. Държа да уточня, че като нас също мирно протестираше. Стоеше по-напред, нито е провокирал, нито е хвърлял нещо. Жандармерията го е налагала с шутовете.  Насилието, което виждах, беше необяснимо. Колегата го задържаха и го отведоха го в районното. Едва  в ранните часове на нощта са го пуснали. Там също е отнесъл още удари и шутове. Има синини по цялото тяло, краката, без главата. Всичко го боли, не може да се движи. Картинката е ужасна. Когато се чухме, ми каза: „Аз няма какво да правя повече в тази страна. Махам се!“. А за протеста си беше сложил риза с народни мотиви.  После беше разкъсана.  Излязъл е  от районното с парцал на гърба. Не вярвам жандармерията на своя глава да са решили да действат по този брутален начин. По-рано през деня, около 13, 30 ч. дори си говорих съвсем нормално с един от полицейските началници.

Ваша ли беше инициативата за това?

Да, исках да разбера дали са им дали обещаните 650 лева. И той най-спокойно ми отвърна: „То обещанието не е като даването“. Попитах го защо ни блъскат така, а той ми рече лаконично: „Нареждания!“.

Смятате ли, че агитките бяха дошли за бой?

Не, те имаха само бомбички. Ние сме виждали боеве в страни като Гърция, да речем. Тук бяха дошли само да провокират. Нищо повече. Много е интересно обаче да проследиш какво казват управляващите тази сутрин и какво са мислели при сходна ситуация, но когато са били  в опозиция през 2013 г. в нощта на белия автобус. Пълно противоречие. И изводът е един- бързо се забравя, когато стане въпрос за кокала.

Интервю на Катя Илиева, Фрог нюз