Пламен Димитров, КНСБ: Искаме да решим проблемите на хората преди да се стигне до ексцесия

"Когато няма чуваемост да седнем на масата, когато се решават проблемите, в бюджетната комисия, когато се приема бюджетът, там е мястото, стигаме до хора по улиците, протести, стачки, което не ни е най-любимото занимание", отбеляза той.

Като синдикалисти ние искаме да решим проблемите на хората преди да се стигне до ексцесия, категоричен бе Димитров.

"Такива механизми са ползвани през последните години. При приети бюджети с буферите, които винаги има в рамките на един бюджет. Да припомним още две числа - 97 милиарда лева - това е разходната част на бюджета за 2025 година. Всички числа, с които се замеряме тука - в това число и преди малко кметът - заплати срещу автобуси. 200 милиона - има ги, няма ги, ще ги вземем, няма да ги намерим - всичко това са в порядък на десетки милиони. А не на десетки милиарди, каквато е разходната част на бюджета. Т.е. буфери има в момента, но най-големият буфер за съжаление са капиталовите разходи".

Според него именно там има едни 5 милиарда, които няма да бъдат изпълнени. Това е големият буфер в бюджета, от където могат да бъдат финансирани частично. Това не е най-добрият начин, коментира директорът на КНСБ. Най-доброто беше да бъдат заложени тези средства в бюджета, за да има прозрачност.

"Но сега при това положение това е пътят. Подчертавам дебело, не искам да ме слагат в никакви лагери, против, срещу, за или еди какво си. Ние сме били винаги за еврозоната. Казвам, че бюджетният дефицит може да бъде изпълнен, както трябва да бъде изпълнен".

Димитров припомни, че през 2023 година БНР се вдига самостоятелно на протест, след което те са получили малко увеличение от 10%.

"БНР може би в момента са може би с най-ниските заплати в трите медии. Средната заплата там е малко под 2100 лева. В БТА е малко по-висока, а БНТ се води, че е с най-високи заплати. Разликата е в няколкостотин лева. Но, когато стигнем до различните позиции - заплащането е много сходно".

Той отбеляза, че ако човек отвори сайт с обяви за работа може да се ориентира за заплащането в медиите. Даде пример, че за редактор обявата за работа е 1200 лева, за монтажист 1800 лв, а за оператор от 2000 до 2500 лева. Нивата са изключително ниски, каза специалистът. Направи сравнение със съседна Сърбия, където 3288 лева е средната работна заплата, в Хърватия е близо 4000 лева, в Литва - 5429 лева.

"Т.е. оценката за работата на националните обществени медии е далеч по-висока и затова сме длъжници, не защото се намирам в национална обществена медия, а защото обективните данни го показват. И според мен това, което се иска са 14 милиона общо, за да можем да получим едно общо 15% увеличение".

Според него "протестите в България не са цаката", но "за жалост се стига до това, че на този, на когото му е прикипяло през последните години и казва "не може повече така, излиза да си каже гласа и тогава се чува".