Роден е на 10 септември 1934 г. в град Мартен, Русенско, в семейство с интелектуални интереси и силно отношение към музиката. Още от ранна възраст проявява талант – започва да свири на пиано на 10 години, а две години по-късно прави първите си опити като композитор.
Между 1948 и 1952 г. изучава композиция при проф. Константин Илиев в Русе. След завършването на гимназията постъпва в Българската държавна консерватория в София, където изучава композиция в класа на легендарния проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов.
„Родителите ми имаха решаващо значение за това формиране, защото първи те се сетиха да ме насочат към музиката. Всъщност това стана много случайно. Започнах на китара още съвсем малък, може би седемгодишен, и оттам се разбра, че имам такива наклонности. Скоро ми купиха пиано и решиха, че трябва да стана музикант“, разказваше Казанджиев.
Професионалният му път започва като диригент в Софийската опера. По-късно той създава камерния ансамбъл „Софийски солисти“, който се утвърждава като един от най-престижните български музикални състави. Бил е и главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио.
Като композитор Васил Казанджиев оставя богато творчество, включващо симфонични, камерни и вокални произведения, както и музика за театър и кино. Той е автор на музиката към редица знакови български филми, сред които „Вълчицата“, „Боянският майстор“, „Шибил“ и „Татул“.
Освен като творец той е известен и като отдаден педагог, който предава знанията и опита си на поколения български музиканти.
През 2009 г. Васил Казанджиев е избран за академик на Българската академия на науките. През целия си живот той остава свързан с развитието и популяризирането на българската музикална култура.
С неговата кончина България губи един от най-ярките си представители на класическата музика – композитор, диригент и учител, оставил трайна следа както у нас, така и по света.
