Изследването все още е в ранен етап, но учените определят подхода като важна крачка напред, тъй като за първи път основен компонент на ваксина е бил проектиран изцяло с помощта на изкуствен интелект и след това е тестван върху хора. За създаването на новата ваксина изследователите са използвали генетична информация от различни коронавируси, събрана чрез международни програми за наблюдение на вирусни заплахи. Изкуственият интелект е анализирал огромния обем данни и е създал структура, наречена „суперантиген“, която цели да обучи имунната система да разпознава и атакува широк кръг вирусни варианти.

„Използваме генетични данни от епидемии по целия свят и чрез компютърен анализ можем да проектираме ваксини, които да ни предпазват от различни вируси и техните мутации“, обяснява проф. Джонатан Хийни, част от научния екип, пред Нова телевизия.

Според учените целта е медицината да започне да действа превантивно – не след появата на нова заплаха, а преди тя да се превърне в глобален проблем. Първите тестове с участието на 39 души показват, че ваксината е безопасна, а следващите изследвания трябва да покажат колко ефективно активира имунната система.

Изкуственият интелект може да промени и цялостния процес по разработване на лекарства. До момента ваксините обикновено се създават срещу конкретен вирусен щам и преминават през продължителни изпитвания върху животни и хора. Новият подход позволява компютърните модели да анализират огромни количества информация и да предлагат потенциални решения много по-бързо.

„Много компании вече използват подобни технологии при разработването на персонализирани терапии срещу рак. Това може да отвори пътя за още по-широко приложение на изкуствения интелект при създаването на ваксини и лекарства“, коментира Томас Троле, също част от екипа.

Според специалисти обаче бъдещето на тази технология зависи от качеството и количеството на наличните данни. Изкуственият интелект вероятно ще има все по-голяма роля в медицината, но внедряването му ще става постепенно.

Учените се надяват, че подобни разработки ще позволят на човечеството да реагира по-бързо при появата на нови вируси и да избегне повторение на мащабни здравни кризи като пандемията от COVID-19.