Полина Паунова: Тия дни чета какви са белезите на правовата държава...

Предвидимост в конкретния случай би означавала следното: съобщение (изпратено в разумен предварителен срок), което известява кога министър-председателят в оставка и лидер на първата по големина политическа сила в 45-я парламент, ще застане пред медиите. Добрата практика (в западните демокрации) е подобно съобщение да бъде изпратено ден по-рано. При спешни ситуции - тия срокове се съкращават, разбира се. Но спешна ситуция е обективна работа, не е това че някой се събужда в 6 ч.

Какво се случва у нас:

Два пъти премиерът в оставка се появява на пресконференция в почивен ден, в 9.30 ч сутринта, без спешно обстоятелство. И двата пъти обявлението за това е изпратено по-малко от един астрономически час по-рано. (Демек в 8.30 я в неделя, я на Великден. Апропо, на Разпети петък работата е грях, а на Великден Началника какво мисли? - ползвам достъпна “терминология”;))

Има и трети случай, от днес, когато премиерът в оставка се появява в 10.30 ч (днес), защото по думите му “в 9.30 им е рано”. Това появяване пък изобщо не е съобщено. Борисов посещава събитие, за което известява пресцентърът на здравното министерство. То е “пристигане на ваксини”, а единственият обявен брифинг по темата е на здравния министър Костадин Ангелов.

Понеже медиите имат репортери различни ресори, подобна практика за “изненадващи появи”, или прессъобщения за “след малко”, изглеждат като очевидно избягване на репортерите с политически ресор. Или репортерите със съдебно-криминален ресор (може и те да имат въпроси към Борисов).

Но иначе основното е предвидимостта на властта, която трябва да е присъща на правовите държави. Финтовете са следствие.

Facebook, Полина Паунова