Полк. Вилис Цуров за ФрогНюз: Границите на Украйна от 1991 г. трябва да бъдат признати. Рано или късно ЕС ще създаде свои въоръжени сили

Това каза пред ФрогНюз полковникът от резерва Вилис Цуров, председател на УС на Съюза на офицерите от резерва ”Атлантик”. Служил е като офицер в Българските въоръжени сили повече от 28 години, назначаван е на различни високи позиции в мисии на ООН и НАТО, и в различни коалиционни операции - в Еритрея, Етиопия, Афганистан, Ирак и Либерия.

„Наивността“ в политиката на ЕС и НАТО стигна дотам, че те приеха анексирането на Крим като нещо нормално и обявяването на НАТО за враг на Русия, респективно и България като член на НАТО за враг на Русия, като някакво политически решение без стойност. Но много от тези демокрации само на теория знаят авторитарните способности на държави като Русия отвътре. Много от нас, които са преживели част от своя съзнателен живот в такова общество и все още паметта не им изневерява, разбират много добре идеите на пропагандата, идеологическата борба, борбата с идеологическата диверсия и прерастването на тези процеси до хибридни дейности, атаки и хибридна война, която в момента се води над цялата територията на ЕС от Русия във всички сфери, проявявайки се в някои аспекти и във Великобритания и САЩ", посочи още полк. о.з. Вилис Цуров.

„Президентът Тръмп е бизнесмен и по неговите действия това се вижда. Никой бизнесмен не обича бизнесът му да се разрушава от война. Но срещу него ще бъде изправен изключително подготвения професионален апарат на Путин и ФСБ с „традиции“ по бизнес договорености със всякакви средства, включително и нерегламентирани, с успехи по внедряване на възприятия в тяхна полза на различни видове бизнес по целия свят. Така че преговорите ще са трудни, с много изненади, но да се надяваме, че ще стигнат до обективен край. ЕС е убеден, че едно кратко примирие ще даде възможност на Русия бързо да се възстанови от санкциите, защото по всяка вероятност част от тях ще отпаднат, да направи равносметка и изводи от неуспехите си, да засили военнопромишления си комплекс с нови договори със страни, които я поддържат и да започне още по-агресивна война, вероятно и с НАТО!“, каза още той и посочи:

„Рано или късно ЕС ще създаде своите въоръжени сили. Идеята не е нова и датира от предприсъединителния период на България в НАТО“.

Ето и цялото интервю:

Проведоха се разговори в Рияд между Русия и САЩ, паралелно Макрон свика срещи на европейски лидери и украинския президент Зеленски. Как да тълкуваме тези два отделни формата на разговори, може ли нещо положително да произлезе от тях?

Целта на конференцията по сигурността в Мюнхен беше да се обсъдят два основни въпроса – подкрепата за Украйна и отбранителните способности в ЕС. Речта на вицепрезидента на САЩ г-н Джей Ди Ванс в началото на конференцията малко измени основната стратегия, която си бяха поставили европейските политици, като наблегна на вътрешните проблеми в ЕС, а именно – засилване на демокрацията, повече свобода на медиите, борба с миграцията, ограничаване на авторитарните методи при изборния процес, свобода на религиозните убеждения, спиране на вмешателствата отвън в политиката на отделните страни, признаване идеите на крайните партии от ляво и дясно, по-голяма ангажираност на ЕС със собствената си отбрана и подкрепата на Украйна, за да могат САЩ да отделят целия си ресурс за влияние в останалата част на света.

Това предизвика недоволство сред водещите страни в ЕС като Германия и Франция. Създаде се поле за критика към американските идеи, особено след речите на министъра на отбраната на Германия – Борис Писториус, и председателя на Европейската комисия – г-жа Урсула фон дер Лайен, които бяха посрещнати от масови аплодисменти. Независимо от разногласията между САЩ и ЕС по време на конференцията, тя ще изиграе мобилизираща роля за Европа, предвид декларирани отношения за оттегляне на САЩ от европейските проблеми по сигурността.

Като резултат на това и също от факта, че ЕС и Украйна не участваха в преговорите за примирие между Русия и Украйна в Рияд, президентът на Франция свика в ad-hoc формат конференция за консултации със страните с най-развити икономики в ЕС и основни донори за Украйна от ЕС – Германия, Италия, Испания, Нидерландия, Полша, Дания, представляваща скандинавските страни, Великобритания, и самата Украйна. Това засегна в известна степен тези държави, които не бяха поканени – и по-специално Румъния и Чехия, които също имат значителен принос в подкрепата на Украйна.

Трябва също да подчертаем, че в целия комплекс от мероприятия по сигурността на ЕС и Украйна преди конференцията в Мюнхен имаше среща в Рамщайн за обсъждане помощта за Украйна, Среща на министрите на отбраната в НАТО, изпратен въпросник от САЩ до страните от ЕС за предварително обсъждане основата на преговорите за примирие и възможностите и изискванията на ЕС за участие в периода след сключване на примирието, включително и с изпращане на мироопазващи сили.

В Рияд срещата придоби по-скоро опознавателен характер, като според информацията, която постъпи от медиите, вниманието беше съсредоточено в условията на Русия, които предварително бяха оповестени, а именно запазване на завзетите територии с намерение да бъде присъединена цялата Донецка област, да се промени конституцията на Украйна и тя да се разоръжи, да не се допусне да стане член на НАТО и др., неща които бяха поставени още в началото на така наречената „специална операция“. От американска страна се чуха коментари, че трябва да се приемат приемливи и за двете страни договорености. Въпросът защо на първата среща не бяха поканени ЕС и Украйна остава открит, но предполагам, че САЩ участваха в срещата като страна, която е най-голям донор за Украйна в коалицията и по този начин, в по-съкратен формат, Русия по-бързо ще бъде привлечена на масата на преговорите. Общото убеждение е, че на една от следващите срещи ЕС ще участва също, а впоследствие и Украйна. Без тяхно участие, примирието е обречено на провал – особено ако се получи отказ от изпълнение на шесте точки от въпросника.

Видяхме, че след първата среща в Париж, президентът Макрон покани и останалите държави от ЕС, за да обсъди отговорите на въпросите и с тях и да се подготви за срещата си с Тръмп през следващите дни. Освен Румъния, останалите държави се включиха online. Усетихме и реакцията в България за изпращане на мироопазващи сили в Украйна. Предвид медийната девиация на информацията към обществото, в т.ч. и към политиците, сякаш се втълпи, че веднага ще изпратим военнослужещи в Украйна и като резултат започна гласуване за цялостен отказ. Още повече, че представения за обсъждане от САЩ въпросник доби обществена известност в България едва преди срещата в Рияд, което е малко странно – едва ли е получен в МВнР толкова късно. С въпросника се пита дали ЕС може да участва със свои или трети страни в мироопазващи сили след пълно прекратяване на огъня, в демилитаризирани зони. След първата среща в Париж се предложи евентуално участие с до 30 000 военнослужещи миротворци. България до момента е участвала в мироопазващи операции по света под егидата на ООН, ЕС и НАТО и в коалиционни операции с повече от 19 000 военнослужещи за значителен принос в световния мир.

Навършват се три години от пълномащабната война на Русия срещу Украйна, “Атлантик” е част от организаторите на дискусия по темата. Какво целите, какви въпроси и теми искате да повдигнете?

Когато започна втората фаза на войната в Украйна много от европейските правителствени лидери, включително и у нас, изпратиха противоречиви съобщения за бърз „колапс“ на Украйна и бързо унищожаване на украинската армия. Същите разполагаха с незавидно голям потенциал от информационни аналитични служби, но твърдяха да се стои настрана за подпомагане бързото постигане на поставените от Русия цели на така наречената „специална операция“ и установяване на бърз „мир“. СОР „Атлантик“ беше обвинен, че е на друга позиция, тъй като даде прогнози в много свои интервюта, че ако украинското правителство не падне и не се евакуира в чужбина в първите дни на руската инвазия, което беше част от сценарий, тази война ще продължи повече от 3-4 години. Много от нашите експерти добре знаеха възможностите на руската армия и силната мотивацията и укрепването на украинската армия след началото на войната през 2014 г.

Хронологията на събитията потвърдиха нашите прогнози. ЕС и САЩ, подведени от ядрения шантаж на Русия, дълго се колебаха и забавиха своята подкрепа, принудиха Украйна сама да се справя с агресията в началото на войната и впоследствие да извърши необосновано контранастъпление без елементарна подкрепа по въздух и суша и със западни авиационни и артилерийски въоръжения с големи рестрикции при използване. Фактът, че помощите започнаха да пристигат доста късно, помогнаха на Руската федерация да завладее доста територии в началото на инвазията! Впоследствие трябваше украинците да се оставят сами да решат как да се бранят и използват „подарените“ им въоръжения, а не да им се дават постоянно ограничения!

За нас ще бъде чест да отбележим, според нашите възможности, трите години на тази пълномащабна война срещу суверенния украински народ и да покажем на обществото реалната истина, като му напомним, че на 400 км. от нас вече трета година мирни жители – жени, деца, възрастни, които с нищо не са виновни за своята съдба, са жертви на един ненаситен имперски режим, жаден за нови територии, чужди богатства и население, което да пороби и използва. В първата фаза на войната РФ успя, чрез различни манипулации и хибридна дейност, да завземе около 9% от украинската територия – това са Крим, ДНР и ЛНР, като части от Донецка и Луганска области. След това, в широко мащабна кръвопролитна война, с цената на над 850 000 жертви и тежко ранени завзе още около 11% от територията на Украйна – факт, с който нашето общество трябва да бъде запознато.

Конференцията се организира съвместно с участието на СОР „Атлантик“, Атлантическия клуб на България, ПанЕвропа – България, Атлантическия съвет на България, Софийския форум за сигурност и с подкрепата на Министерството на отбраната и Посолството на Украйна в България. На конференцията предвиждаме да направим кратка ретроспекция на случващото се в Украйна, ще направим online връзка с военен анализатор от Киев, дискусия, прожектиране на кратък филм за разрушенията и възприятията от началните месеци на войната, възможност за запознаване с реална обстановка на фронта чрез виртуални панорамни очила и разглеждане на изложба.

Общите цели, които си поставяме, е да инициираме още по-голяма подкрепа от обществото ни за Украйна. Украйна трябва да бъде неделима част от преговорите за слагане на край на войната, които предстои да бъдат водени.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп посочи преди дни, че не вярва Русия да влезе във военен конфликт със страни от НАТО в близките години. На противоположното мнение са и Украйна, и разузнаванията в различни европейски държави от НАТО. Има ли Руската федерация военен капацитет да води нови войни?

Всички знаем, че в природата устойчивото състояние е мирът, а войната е преходно, неустойчиво състояние, доколкото не е в състояние да унищожи обитателите на цялата планета. Наистина, президентът Тръмп е прав – вероятно след постигане на някакво примирие може и да няма война, в рамките на мандата на неговото управление, но гаранции за след това няма.

Лекуването на симптомите не е лекуване на болестта, а болестта се лекува чрез цялостен скрининг и изследвания, текущи заболявания, генетични заболявания и особености по рождение. Ние не искаме нашите деца и техните потомци да заплащат с кръв нашето днешно временно бездействие и спокойствие. За три години пълномащабна война се направиха детайлни анализи от много институции, организации, изследователи, журналисти и др., живеещи в различни точки на планетата включително и в РФ и Украйна. Изведоха се доста факти и събития, отдавна забравени поради слаба актуалност преди. Отчетоха се редица грешки на ЕС и НАТО, които дълги години не приемаха думата пълномащабна война като реалност и бяха свили до минимум своите военни бюджети, за да не предизвикат Русия. Дори я бяха поканили за формат на преговори с нея в НАТО, за да разкрият и без това крехките си планове за отбрана през онова време.

„Наивността“ в политиката на ЕС и НАТО стигна дотам, че те приеха анексирането на Крим като нещо нормално и обявяването на НАТО за враг на Русия, респективно и България като член на НАТО за враг на Русия, като някакви политически решение без стойност. Но много от тези демокрации само на теория знаят авторитарните способности на държави като Русия отвътре. Много от нас, които са преживели част от своя съзнателен живот в такова общество и все още паметта не им изневерява, разбират много добре идеите на пропагандата, идеологическата борба, борбата с идеологическата диверсия и прерастването на тези процеси до хибридни дейности, атаки и хибридна война, която в момента се води над цялата територията на ЕС от Русия във всички сфери, проявявайки се в някои аспекти и във Великобритания и САЩ.

Президентът Тръмп е бизнесмен и по неговите действия това се вижда. Никой бизнесмен не обича бизнесът му да се разрушава от война. Но срещу него ще бъде изправен изключително подготвения професионален апарат на Путин и ФСБ с „традиции“ по бизнес договорености с всякакви средства, включително и нерегламентирани, с успехи по внедряване на възприятия в тяхна полза на различни видове бизнес по целия свят. Така че преговорите ще са трудни, с много изненади, но да се надяваме, че ще стигнат до обективен край. ЕС е убеден, че едно кратко примирие ще даде възможност на Русия бързо да се възстанови от санкциите, защото по всяка вероятност част от тях ще отпаднат, да направи равносметка и изводи от неуспехите си, да засили военнопромишления си комплекс с нови договори със страни, които я поддържат и да започне още по-агресивна война, вероятно и с НАТО!

Русия често плаши с ядреното си оръжие, ние обаче видяхме, че Украйна влезе в Курск, нямаше ядрен отговор от руска страна. Има ли основания Европа и САЩ да взимат предвид подобни заплахи?

За вземане на мерки срещу подобни заплахи, целящи унищожаване на човечеството, винаги има основания. Както виждаме, напоследък Русия почти престана да заплашва с ядрено оръжие, предвид постепенното утвърждаване на твърдата администрация на Тръмп и вследствие на шестте, според открити източници, неуспешни опита с ракети земно базиране, потенциални носители на ядрено оръжие. Наблюдаваме и прекратяване на опитите с хиперзвуковата ракета, представена от Кремъл като „Орешник“, която уж няма аналог в света.

Украйна по всевъзможни начини се опита да докаже на света, че на този етап Русия няма как да използва ядрено оръжие без да бъдат дадени ясни признаци много преди това, за да успокоят Запада да увеличи помощта за Украйна с далекобойни системи за свободното използване в интерес на отбранителната операция, която води. Не са малко и продължават украинските удари с дронове по цялата оперативна дълбочина на операцията, достигащи до 1600 км дълбочина, включително и в околностите на Москва, ракетните удари по обекти от РФ и провеждащата се сухопътната операция в Курск.

Войната срещу Украйна продължава, продължават атаките и на фронта, и срещу цивилни. Ще видим ли според Вас край?

Според мен все още е трудно да се предскаже кога ще има край на войната. Едно от важните условия е да има победител, който все още не е определен. Много съвременници сравняват началото на водене на преговорите за примирие с Ялтенската конференция след края на Втората световна война. Това не е сериозно, защото в онзи период имаше победител (Великите сили – СССР, САЩ и Великобритания) и капитулация на Германия. Сега ще се направи опит нещата да се решат малко в „бизнес“ план – отначало при договорка между САЩ и Русия с последователно включване при съгласувани решения на ЕС, Великобритания, Турция и накрая Украйна. Най-вероятно на Украйна ще бъде сведено крайното решение, но това няма да има успех.

Пропагандата в кампанията на Тръмп за спиране на войната за 24 часа при осведомеността на американския гласоподавател навярно е изиграла някаква положителна роля на надежда, но на фона на информацията за войната пред европейците и другите държави, подпомагащи Украйна и познаващи имперската политика на Русия, този подход на обещание няма да мине. Много европейски лидери и европейци останаха учудени от последните изводи на новия американски президент като това кой е агресорът; как Русия е можела да унищожи още в началото Украйна; как Русия е победила някога Наполеон и Хитлер и сега ще направи същото; как Зеленски не се е договорил предварително с Путин, за да няма война; какъв е рейтингът на Зеленски и други въпроси, чиито отговори са общоизвестни!

Тук е мястото да напомним, че Хитлер, след като покорява с обявяване на война цяла Европа и използва нейния потенциал, достигна до Москва само за няколко месеца. Ако Великобритания и САЩ не бяха взели страната на СССР с огромни материални помощи и провеждане на най-големия десант в края на войната, резултатът за СССР щеше да бъде плачевен. Сега имаме подобна ситуация, с тази разлика, че Европа е единна - ЕС и Великобритания заедно са втората икономическа сила в света (след САЩ) с повече от 550 млн. население и развити и запазени военни способности в рамките на НАТО, а от СССР е останала само РФ (съставена от повече от 85 национално обособени териториални области, покраи, окръзи и републики със своите етнически, религиозни, икономически и социални противоречия) с население общо около 135 млн. В своя подкрепа РФ е със сключени договори за военно сътрудничество с няколко сателитни държави с авторитарни режими като Беларус, Северна Корея, Иран и други, а за три години част от държавите в подкрепа на Путин по някакви причини се отказаха – като Сирия например.

Всеки сам може да прецените на чия страна е военният паритет. За отлагане края на войната основна роля може да окаже Украйна, със своята военна съпротива, която едва ли ще се съгласи с отстъпки за присвоените от Русия територии и едностранните ограничения, които ще се предложат. Влияние върху края на войната може да окаже и политиката на държавите от ЕС, ако същите откажат да бъдат изпращани миротворци, а се концентрират върху увеличаване на материалната и военната помощ за Украйна и увеличаване на санкциите за Русия, което в случая ще бъде много по-безопасно за тях след определен период в близките 1-2 години, но с цената на още много жертви от двете страни. Тогава Русия сама ще потърси спасителния път към масата на преговорите, защото при нея в по-голяма степен ще се почувства недостиг на логистика. Много важна в подобен сценарий е и позицията на САЩ – дали ще и подадат „спасителния пояс“, както по време на Втората световна война, или ще застанат на страната на ЕС и Украйна.

Какви биха били приемливите условия за евентуален край?

Приемливите усилия за евентуален край на войната са признаване на международния суверенитет на Украйна с граници от 1991 г. и свободата на решение тя сама да определя пътя на своето развитие. В противен случай, за какви гаранции за мир може да говорим, когато те са нарушени директно едностранно от Русия, мълчаливо и в съгласие от другите страни-гаранти по договора при освобождаване на Украйна от ядреното оръжие през 1996 г. и прехвърляне на същото в РФ, при превръщането на Украйна от трета ядрена сила в света в държава с конвенционално оръжие? Украйна веднъж бе подведена! Сега ще бъде много трудно тя да бъде убедена, че ще бъде пазена без да е член на НАТО, без да е член на ЕС, без да има войски на НАТО или американски бази на нейна територия и без да е ядрена държава.

Често, когато се говори за условията за справедлив мир, се говори изцяло от идеологическа гледна точка. Как би могъл да бъде убеден например бизнесът, че справедлив мир в Украйна е изцяло в негов интерес? Как биха могли да бъдат убедени например и хората, които смятат, че руският газ е панацея за инфлацията?

Международният и национален бизнес и сега работи с Украйна. Има, макар и малко, частични инвестиции в украинската икономика, основно в отбранителната индустрия и потреблението. Друг е въпросът по цялостно възстановяване на Украйна – когато ЕС и други донори ще отпуснат огромни финансови средства за този процес. Тогава ще се търсят фирми и компании за да усвоят тези пари. Само справедливият мир може да осигури разгръщане на стратегически активи и програми за дългосрочен бизнес. Украйна е богата на суровини, природни материали, производител е на огромни количества храни, материали, метали, изкуствени торове и др. Тя е една от малкото страни в света, които притежават в големи количества залежи от редки метали като литий, манган, титан и др. При добро коопериране с националния и западния бизнес, биха се получили големи положителни резултати.

Производството на пшеница в период на военни действия достига за изхранване на повече от 500 млн. души население. Водейки война, Украйна е износител освен на продукция от леката, преработвателната и хранителната промишленост, също така и на отбранителна продукция и то за развити в това отношение държави като Израел, тъй като марката „тествано по време на война“ е с доста висока международна цена и качество.

Когато говорим за руския нефт и газ, много от нас навярно се сещат за приказките, които се разнасяха от най-високо управленско ниво и от набедени икономически професори и експерти, завършили в СССР. Тръбяха как бензинът и дизелът рязко щели да поскъпнат - до 10 лв. за литър, ако помагаме на Украйна и Русия прекрати доставките. Всичко се оказа една зле подготвена хибридка, която използваше познатите наративи за неуки, непросветени и неграмотни гласоподаватели. Напротив – тази война разкри много истини за неплатени акцизи и данъци от компании с руско участие по преработвания руски газ и руски нефт. Всички, пътували в Европа с автомобил, могат да дадат мнение за качеството на европейските горива в сравнение с нашите. Но да не забравяме, че това се отразява и на личните ни автомобили, а от тук и на личните ни спестявания в една или друга негативна форма.

Руският газ в никакъв случай не може да бъде панацея за инфлацията, поради простата причина, че европейският пазар е най-атрактивен за външни доставчици, поради високата цена на заплащане. А цената, ако не е определена на принципа на свободно договаряне, а е зависеща изцяло от Русия, каквато беше досега, може да бъде субективно висока, каквато е била години наред. Оказа се, че след спиране на руския газ от страна на Украйна, която се явява основен разпределител за централна Европа, не настъпи поскъпване и инфлацията не се увеличи. Празната търговска ниша веднага се запълни от по-евтини енергийни суровини от други места и нямаше скок на цените на бензините и дизела. Друг е въпросът, че ЕС, като инертна общност от държави, някои от които с по-бавно съзнателно политическо мислене в полза за Русия, започна по-късно да развива своята диверсификация в енергоносителите. Също трябва да знаем, че много страни от ЕС – включително България – имат големи залежи от шистов газ, чиято разработка години наред се спираше, за да не стане конкурент на руския газ, което е един потенциален енергиен резерв. В Украйна също има големи залежи от този природен ресурс.

Какъв е пътят към подобряване на европейската отбрана – ще успее ли дезинформационният наратив срещу повече разходи за отбрана да спре сигурното бъдеще на Европа?

Рано или късно ЕС ще създаде своите въоръжени сили. Идеята не е нова и датира от предприсъединителния период на България в НАТО – някъде от края на миналия век, но дълги години беше само идея за 20 000 военнослужещи за участие в мисии и операции на ЕС, финансово подпомагани от държавите-съюзници на база процент от БВП на страните. Създаде се и механизмът ATHENA, чрез който се регламентираше издръжката на щабовете и частично на силите за охрана, където ЕС участваше в операции и мисии – Чад, Централноафриканската република (ЦАР), Босна и Херцеговина, Мали и др. Създаде се и командване на силите на ЕС в Потсдам (Германия). Част от държавите-членки на НАТО заделяха част от своя ресурс за подобни операции с войски, които в повечето случаи бяха част от националните им въоръжени сили, имаха готовност за разполагане в района на мисията при необходимост от съответната държава.

С началото на войната в Украйна се постави въпроса как ЕС би се защитил при евентуална агресия от страна на Русия и особено за държави-членки на съюза, които не са членове на НАТО. Това доведе до желанието на някои държави, които бяха достигнали критериите за членство в Алианса, да подадат молба за членство и бяха приети – Швеция и Финландия. От последната среща на лидерите в ЕС и полското председателство в затворен формат през февруари 2025 г. председателят на Европейския парламент Урсула фон дер Лайен, председателят на европейската комисия Антонио Коща и ръководителят на полското председателство Доналд Туск обсъдиха основната стратегия по създаване на единна система за противовъздушна и противоракетна отбрана на ЕС, като начална фаза в създаване на европейски въоръжени сили. Бяха посочени няколко насоки на развитие националните способности в тази област, чрез черпене на допълнителни финансови грантове и облекчения, използване на опита от Украйна и тясно взаимодействие с нейната отбранителна индустрия, изграждане на противоракетен щит на източния фланг на ЕС, изготвяне на Бяла книга до края на март за споделените способности на държавите-съюзници и др.

За създаване на европейски въоръжени сили има и предложение от прездиента Зеленски с присъединяване на украинската армия към тях. За армиите на страните-членки на НАТО вероятно ще бъдат поставени допълнителни задачи и развиване на допълнителни способности, но за армиите на страни, които не са членки на НАТО, а са в ЕС, ще трябва да направят допълнителни инвестиции и да доразвият повече способности.

ЕС е достатъчно богата организация, за да си позволи една надеждна отбрана, без това да се отрази съществено на европейските граждани в социален и материален аспект, тъй като има пълна гама на развити отбранителни способности.

Дезинформационният наратив срещу повече разходи за отбрана няма да успее да спре сигурното бъдеще на Европа. Отбраната на ЕС е пряко свързана с икономическия растеж и външните инвестиции, а те не са нежелани от външни партньори, тъй като защитните мита за много външни стоки са високи, производителите се стремят да инвестират и да ги произвеждат в Съюза, което пък ще доведе до нови работни места и нарастване на БВП.

Интервю на Илияна Маринкова