Помагат ли наистина подсладителите в отслабването?

Лимонадата, желираните бонбони или плодовото кисело мляко без захар са точно толкова сладки, колкото другите. Продуктите с подсладители обещават отслабване без лишения и това, разбира се, звучи прекрасно. Само че подсладителите все по-често стават обект на критики. През 2023-а година Световната здравна организация (СЗО) публикува директива с препоръки подсладителите да не се използват като средство за отслабване. Според СЗО ефектът от тези субстанции е краткотраен, а евентуалните вреди не са достатъчно добре проучени.

Какви подсладители съществуват?

В ЕС са допуснати 12 подсладителя. Сред тях са:

•        Aцесулфам K (E 950)
•        Aспартам (E 951)
•        Цикламат (E 952)
•        Захарин (E 954)
•        Сукралоза (E 955)

Различните подсладители не са от една и съща група и се различават значително по химическия си състав. "Поради това те се усвояват по различен начин и в червата", казва Щефан Кабиш, експерт по храненето в Германския център за изследване на диабета към клиниката "Шарите" в Берлин.

"Има подсладители, които стигат до кръвообръщението. Други, като аспартама, се усвояват директно в червата. Сукралозата пък преминава през целия чревен тракт", обяснява Кабиш.

Захарта и захарните изделия имат висока калоричност, поради което допринасят за наднорменото тегло. Затлъстяването от своя страна води до различни болести: диабет, сърдечносъдови заболявания, различни видове рак. "Затова подсладителите все пак са за предпочитане пред захарта", казва Кабиш.

Подсладителите причиняват рак, затлъстяване и диабет?

Но във връзка с подсладителите има публикации, които будят тревога. Някои от тях характеризират аспартама като "вероятно канцерогенен". Според СЗО има "известни индикации", че аспартамът може би причинява определен вид рак на черния дроб. Казва се обаче и, че препоръчваната максимална дневна доза аспартам от 40 мг на килограм тегло е безопасна. Човек с тегло 70 кг би я надвишил, ако изпие между девет и 14 кенчета с разхладителни напитки, съдържащи аспартам.

"Всички твърдения, че подсладителите причиняват рак, сърдечно-съдови проблеми, затлъстяване и диабет, се базират предимно на определен вид изследвания, а това представлява проблем", посочва Щефан Кабиш.

Става дума за изследвания, в които се събират огромни количества данни от хиляди участници чрез анкети или медицински прегледи. Понякога участниците се подлагат на прегледи и допитвания многократно, но друг път - само по веднъж.

"Тези данни показват отчетливо, че хората, които консумират подсладители в голямо количество, са с висок риск да се разболеят от диабет или рак, да получат инфаркт на миокарда или инсулт", котбелязва Кабиш.

Недостатъците на проучванията

Експертът обаче казва и, че хората, които ползват много подсладители, често поначало са с наднормено тегло и не водят особено здравословен начин на живот. А в споменатите изследвания всички тези допълнителни рискови фактори няма как да бъдат изцяло елиминирани. С други думи - проучванията не са в състояние да изследват изолирано един-единствен фактор.

Досегашните изследвания все пак често показват, че причинно-следствена връзка между подсладителите и възникването на въпросните болести няма.

"Дали подсладителят е причинил затлъстяването или човекът взима подсладители, защото е с наднормено тегло? Това е въпрос, на който едно мониторингово проучване няма как да отговори - необходими са допълнителни изследвания", казва експертът по храненето Кабиш.

Друг неизяснен въпрос е дали подсладителите увреждат чревния микробиом, влияейки отрицателно на имунната система. За това има индикации, но и в това отношение са необходими допълнителни изследвания. Това, което е сигурно, е, че захарта се отразява зле на чревния микробиом.

Помагат ли подсладителите да се отслабне?

На пръв поглед отговорът на този въпрос изглежда лесен: Който замени висококалоричната захар с нискокалоричен подсладител, сваля килограми.  "При това положение винаги се отслабва, но не в очакваната степен."

Това може да е свързано с чревният тракт. Там са рецепторите за сладко, които могат да се активират и от захар, и от подсладители. Активирането им освобождава определени хормони, които стимулират производството на инсулин и създават чувство на засищане.

Само че и тук има разлика между подсладителите и захарта: "Чистият подсладител не води до отделянето на инсулин, а това може отново да засили глада", казва Щефан Кабиш.

Друга причина, която е против използването на подсладителите като диетично средство, е това, че те поддържат желанието да се консумират сладки неща. "Пристрастяването към сладкото не намалява от това, че използваме подсладители. Няма причина да ги избягваме активно, но няма и причина да ги препоръчваме. Ползата от тях е малка, а вредата не е категорично доказана", заключава експертът.

Текстът е публикуван от Дойче Веле.

Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.