Порочен кръг - болниците си прехвърлят топката. Кой ще понесе отговорността за състоянието на баща ми?

Това разказа пред ФрогНюз Дима Бонева от Ихтиман - поредният свидетелски разказ за хаоса в здравната ни система.

Ето и цялото интервю:

Разкажете ни какво се случи?

Баща ми е на 83 години. Старец със заболявания, прекаран инфаркт, диабет. Вчера вдигна кръвна захар 16.8. Около обяд кръвното му също беше високо - 200 на 110. Звъннахме на личния му лекар, който се оказа под карантина. Можеше да направи единствено консултация по телефона. Изписа и антибиотик.

Следобед състоянието на баща ми се влоши. Вдигна и температура. Стигна се до викане на Бърза помощ - Ихтиман. Линейката дойде за 15 минути. Този екип дойде със счупен апарат за правене на кардиограми. Съмняваха се, че баща ми прави инфаркт. Затова го закараха в болницата в града. Там лекарите установих от кардиограмата, че състоянието му не е никак добро. По спешност линейката потегли за столичната болница СофияМед.

Още преди да започнат прегледа там, накараха баща ми да плати изследвания, въпреки че е пенсионер с инвалидна пенсия. Иначе нямало да го преглелдат. Задължиха го. Направиха и снимка, с която установиха, че той е с двустранна пневмония.

За да можели да го приемат обаче и да съответно бъде прегледан, трябвало негативен PCR. Накараха го да чака 5 часа, докато дойде инфекционист. Баща ми беше с температура, по тениска и в студено помещение, в което става течение. Дори не са му дали хапче за кръвната захар. Инфекционист така и не дойде. Казаха на баща ми да си ходи. Отказаха да го хоспитализират, да му предпишат лечение, за да му спадне температурата. За човек с диабет това е изключително рисков момент. Може да умре всеки момент.

Не го ли препратиха към друга болница?

Лекарят от Бърза помощ в СофияМед звънна до Ихтиманската болница, за да пратят линейка. От там отказаха. Наши приятели от София докараха баща ми до болницата в Ихтиман. Лекар от СофияМед ни излъга, че е провел разговор с колегите си от Ихтиманската болница баща ми да бъде приет веднага. От инфекциозното отделение обаче ги върнаха. Искаха PCR тест. Ходене по мъките...

Оказа се, че в Ихтиман никой не прави PCR тест. Най-близката точка е град Костенец. Взеха му секрет там. Но сега трябва да чакаме 24 часа, докато излезе резултат. Платихме 100 лева. За мен това е изнудване. Човекът е пенсионер с инвалидна пенсия. Аз съм без работа, взела съм пари назаем. Баща ми взима 280 лева на месец. Явно законно, държавата ограби баща ми. Това е.

Какво се случва с него в момента?

Вкъщи е. Още няма адекватно лечение. Не го е прегледал лекар. Състоянието му се влошава, на прага е. Още един-два дни ако стои така и приключва... Стоя и го гледам и не знам какво да направя. Бяха ми казали, че в Самоков приемат без PCR. Звъннах там, но ми казаха, че такова нещо нямало. Сестрите напускали масово. Казаха ни да се оправяме.

Никой не иска да го приеме, да го прегледа, да назначи адекватно лечение. Изписан е само антибиотик по телефона, но не мога да кажа дали помага, тъй като симптомите стоят. Утре сутрин отивам в Костенец, за да взема резутатите от теста. И после какво правя?

Това е порочен кръг - една болница прехвърля топката в друга. Карат хората да чакат часове наред, без да се интересуват от състоянието им. Това е много жестоко. Изкарват статистики за 24 часа колко теста са били направени... къде? Кой ги направи? Кой ще понесе отговорността за състоянието на баща ми?

Това е един от малкото оцелели от лагерите в Белене и Ловеч. Не може и старините си да изживее като хората. Гонят го до последно. Направиха възможно да не може да бъде и реабилитиран. Цял живот държавата го гони и накрая при трудов стаж, здравни осигуровки, се подиграва с него така - лежи и се превива в другата стая като куче, а аз не знам какво да направя. Това не е нормално в 21 век.

Интервю на Джесика Вълчева