Потомък на Антим I: Мюфтията се среща с Лозан Панов преди делото за наследството

Съдия Николай Марков от Софийски градски съд е признал за правоприемник Главно мюфтийство през 2013 г. Ако те не бяха признати от съдия Марков, мюфтийството нямаше да има право да каже: „Ние сме правоприемник на вероизповедните общини по времето на Османската империя”, обръща внимание Филипов.

Делото на Главно мюфтийство е стояло 10 години в Софийски градски съд. Внесено е през 2003 г. и чак 2013 година съдия Марков признава за правоприемник Главно мюфтийство. След това се издигна в кариерата – отиде в Софийски апелативен съд, а сега е във Върховния касационен съд, отбелязва Филипов.

Съдия Николай Марков не е единственият, който е повишен, след дела, решени в полза на Мюфтийството. „В един от исковете на Главно мюфтийство, който беше за Куршум джамия в Карлово, съдийката Мария Златанова в Пловдивския окръжен съд, върна джамията, след което бе издигната в Пловдивския апелативен съд”, казва Филипов.

Българската държава се защитава не от квалитетни юристи, а се защитава от юристконсултите на община Пловдив, на Стара Загора, на Министерство на културата и Министерство на Регионалното развитие. Те не бяха си направили труда дори да четат делата, разказва наследникът на великия екзарх.  

Държавата и българската православна църква изиграха лоша роля. 90% от джамиите са построени върху стари православни храмове. Когато стана въпрос, че Главно мюфтийвство има претенции към джамиите, беше редно църквата ни да се яви като страна по делата и да обърне внимание, че под джамиите има стари православни храмове. Православната ни църква обаче си затрая. Като видяхме, че нито държавата, нито църквата ще вземат отношение, се събрахме с Тончо Токмакчиев,  Христо Бойчев, Стефан Стойков, Ники Въжаров и си направихме собствено вероизповедание, което се казва „Обединени езически вероизповедания”. Никой от нас не е езичник. Анатемосаха ни заради името. Това беше много елегантен ход, защото ако бъдат върнати джамии, ние ще кажем: Първият по право е първият по време.

Първият път ни отхвърлипа документите, след което те попаднаха в ръцете на един арменец, който ни е регистрирал малко след като българският парламент си позволи да изопачи понятието арменски гиноцид и го нарече масово изтребление, разказва Светозар Филипов.