Преди 70 години създадоха Варшавския договор, погребаха го 36 години по-късно

Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването £ и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат.

На 28 май 1955 г. българското Народното събрание ратифицира договора, според който държавите се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в сила на 5 юни 1955 г.

Твърде скоро си пролича, че става дума не просто за отбранителен съюз, а за орган, който има за цел да гарантира политическия контрол на СССР над Източния блок. Най-показателните примери са потушаването на унгарското въстание през 1956 и на Пражката пролет през 1968 година.

През 1980-те години започна периодът на голямата промяна. Тя беше задвижена от полския синдикат „Солидарност” и от реформите в СССР, познати под името „Перестройка”. В резултат се стигна до падането на Желязната завеса и на Берлинската стена, а малко по-късно и до преговори за обединението на Германия.

През септември 1990 - непосредствено преди обединението на Германия, ГДР напуска Варшавския пакт. Само в рамките на няколко дни близо 360 000 военнослужещи от източногерманската Народна армия се превръщат във войници на НАТО. Почти толкова съветски войници напускат Източна Германия до 1994 година, за което Бон плаща на Москва близо 4 милиарда германски марки. Именно обединението на Германия беше в основата на по-сетнешното разширяване на НАТО, казва в тази връзка историкът Конрад Ярауш.

На среща в Будапеща през пролетта на 1991 година страните-членки на Варшавския договор превръщат военната организация в политическа, като представителите на СССР бойкотират срещата в знак на несъгласие. Така се стига до 1 юли 1991 година, когато в Прага бе обявен краят на съветското господство - в рамките на онази среща, на която Горбачов не пожела да присъства.

 НАТО оцеля и след разпускането на Варшавския договор - и съвсем скоро започна да се разраства. Защото бившите членове на Варшавския пакт видяха в лицето на НАТО гарант за своята сигурност.

Руският политолог Александър Галкин, по онова време съветник на Горбачов, си спомня как тогава САЩ са уверявали Москва, че НАТО няма намерение да се разширява на изток. „Само че устните обещания нямат особена стойност”, казва Галкин. Германският историк Хайнрих-Аугуст Винклер твърди друго - по неговите думи Горбачов никога не е искал от Запада гаранции, че НАТО няма да се разширява на изток. Според Винклер, по онова време е ставало дума главно за германското обединение, докато разширяването на НАТО не е било обект на обсъждане. „Легендата, че е било дадено обещание НАТО да не се разширява на изток, спокойно може да бъде отхвърлена като невярна”, казва Винклер.

След като ГДР напуска Варшавския договор, Чехословакия и Унгария съобщават, че желаят да се присъединят към НАТО. Една българска инициатива от онова време също изненадва Вашингтон - група млади университетски преподаватели, сред които и по-сетнешният външен министър Соломон Паси, още през 1990 година апелира за разпускането на Варшавския договор. Това предизвиква вътрешнополитически напрежения. Но и на Запад не всички се радват на този апел.

 „През 1991 година членството в НАТО ни изглеждаше като твърде нереалистична перспектива”, казва бившият външен министър на Полша Кшищоф Скубишевски. „В разговори с генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер ясно изразих желанието ни да бъдем защитавани от НАТО, без обаче да поставям въпроса за незабавно присъединяване към Алианса”, спомня си дипломатът.

С разпускането на Варшавския договор в средата на 1991 и последвалото разпадане на СССР, процесите в Източна Европа придобиват нова динамика. Първоначално НАТО приема само държавите, които се намират в непосредствена близост до границите на Алианса. През 1999 в него влизат Полша, Чехия и Унгария, докато България например остава в чакалнята още пет години - до 2004.