Удари по енергийната система и обвинения за нарушено примирие

Президентът Володимир Зеленски обвини Русия, че е нарушила едноседмичното енергийно примирие, което по думите му е влязло в сила на 30 януари. Според украинските власти през нощта на 3 февруари Русия е изстреляла 71 ракети и 450 дрона срещу територията на Украйна.

Продължаващите атаки нанесоха сериозни щети на енергийната инфраструктура, оставяйки много райони в Киев и други градове без електричество и отопление при минусови температури. Това допълнително засили натиска върху страната на фона на мирните преговори.

Зеленски заяви, че украинската делегация ще коригира позицията си в преговорите в отговор на продължаващите руски удари.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отхвърли твърденията, че Русия е нарушила примирието, като подчерта, че договореното спиране на ударите е било в сила само до 1 февруари.

Кой участва в разговорите

Американската страна е представена от специалния пратеник Стив Уиткоф и съветника на Тръмп и негов зет Джаред Къшнър, които участваха и в първия кръг преговори на 23–24 януари.

Украинската делегация се ръководи от секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана Рустем Умеров и Кирило Буданов, бивш ръководител на военното разузнаване и настоящ началник на кабинета на Зеленски.

След приключването на тристранните разговори отделни работни групи ще продължат дискусиите по различни теми, като държавните ръководители ще бъдат редовно информирани за напредъка, посочи Умеров.

От Кремъл заявиха, че няма да коментират публично резултатите от срещата. Говорителят Дмитрий Песков заяви, че „вратата за мирно уреждане остава отворена“, но Русия ще продължи войната, докато Украйна не вземе „необходимите решения“.

Основните спорни въпроси

Сред най-трудните теми остават бъдещият статут на частично окупираните Донецка и Луганска област и гаранциите за сигурност на Украйна след евентуално примирие.

Москва настоява Украйна да се изтегли напълно от Донбас – условие, което Киев категорично отхвърля.

Зеленски съобщи по-рано, че консултациите със западните партньори за гаранции за сигурност са приключили. Според информации Киев и съюзниците му са се договорили за многостепенен план за реакция, който включва европейска военна мисия с подкрепата на САЩ при евентуално ново нарушение на примирието от страна на Русия.

Т.нар. „Коалиция на желаещите“, водена от Франция и Великобритания, е изразила готовност да разположи свои войски в Украйна след прекратяване на огъня, за да осигури сигурността по суша, въздух и море. Кремъл многократно е отхвърлял подобно присъствие на западни сили.

Какво следва

Следващият кръг преговори първоначално беше планиран за 1 февруари, но бе отложен заради пренасочване на вниманието на администрацията на Тръмп към нарастващото напрежение с Иран. Очаква се Къшнър и Уиткоф да пътуват до Истанбул след разговорите в Абу Даби за евентуални преговори по иранската ядрена програма.