Президентът към ИТН: Последователни сте за РСМ, само вие подкрепихте предложението ми за защита на българите там

На срещата влязоха Тошко Йорданов, Ива Митева и Станислав Балабанов. 

Радев попита представителите на политическата формация: “Нужни са време и сили, както и неотложни действия за приемане на важни закони, от които зависи изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Ваша е ролята да излъчите ново управленско мнозинство. Изобщо как вие виждате формула за излизане от политическата криза?”

Тошко Йорданов отговори: “Че живеем в каскада от кризи-така е. Президентската институция постъпва отговорно, нещо което не се осъзнава от част от политическите партии. Вашата роля е изключително важна и не се криете от тази отговорност. Благодаря за оценката ви, че сме последователни. Много политици се въртят в посока, в която духа вятъра. Още веднъж ви моля да разсекретите стенограмата от онзи консултативен  съвет, за да се види кой казва истината и кои политици лъжат. Вие решавате, но на този съвет се казаха много лъжи, а след това действията доказаха тези лъжи на хора, които са се самообявили за елит и морал. Осъзнаваме трудностите. В крайна сметка по-добре избори и политически разговори, отколкото политическа стабилност и 9 години безметежно управление на ГЕРБ”. 

Относно въпросното заседание на КСНС, Румен Радев уточни: “Говорим за КСНС от 10 януари. Добре е да се знае истината, но държа всеки участник в този съвет да може да изкаже свободно своето мнение. Досега съм разсекретил стенограма от консултативна среща за КТБ. Това са тежки решения. Но някои неща е добре да се знаят. Големият грях на политическата класа през последните 30 години, е че забравиха нашите сънародници. Това не се споменава нито в договора от 2017 г, нито в националната рамкова позиция, нито ветото, наложено от ГЕРБ. Темата за РСМ като страна, която дискриминира нашите сънародници започна да се поставя преди една година. След това миналата година на втория съвет по разширяване.

Проблемът не е двустранен, а европейски, защото касае копенхагенските критерии. Европейските лидери започнаха да разбират същността на проблема. Казах, че човешките права на нашите сънародници е най-важният проблем. И оттам тръгна разбирането на всички европейски лидери. Основното наше искане бе, че  трябва да се промени конституцията на нашата съседна държава, като нашите сънародници да се впишат редом с другите държавотворни народи. Само вие подкрепихте това искане. Няма да коментирам другите участници. Но не се намери тази смелост. Всъщност нашата политическа класа прие този подход, прегърна го, едва когато дойде чрез президента Макрон. Президентската институция продължи да работи.

Трябва да има разлика от френско предложение- то е оформяне на преговорната рамка, където влезе изискването за конституция. И то е справедливо решение от полза за Европа. Другата част-протокола, се изработва тук и в РСМ. Моите претенции са именно там. Очаквах повече от този протокол, защото в него са гаранциите и детайлите за гаранции на човешките права.

Изкореняването на езика на омразата, поведението на публичните медии, те са обект на контрол от този протокол. Европейските институции ще контролират и наблюдават. Ако през януари бях получил подкрепа от министър-председателя за изричното изискване на България относно конституцията и правата на българите там, то ние нямаше да реагираме в последния момент. Това мога да кажа за този консултативен съвет. Радвам се,че Европа прие тази позиция и застана зад своите принципи и ценности.