Промените бяха приети със 148 гласа „за“, 32 „против“ и без въздържали се. В подкрепа на текстовете гласуваха депутатите от „Прогресивна България“, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Против се обявиха парламентарните групи на ГЕРБ–СДС, ДПС и „Възраждане“.

 

Машинен вот с изключения

 

Според окончателно приетите промени машинно ще се гласува в секциите с над 300 избиратели. Хартиените бюлетини обаче остават в секциите с по-малко от 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия, в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други специализирани социални институции, както и в секции на плавателни съдове под български флаг.




Изключение ще има и за част от секциите в чужбина. Машини няма да се използват там, където за откриването им са подадени по-малко от 300 заявления или на последните избори са гласували под 300 души.

 

След подаването на машинния вот устройството ще отпечатва контролна разписка, която ще се поставя в специална кутия. След края на изборния ден секционните избирателни комисии ще разпечатват машинния протокол и ще извършват контролно преброяване на всички контролни разписки.

 

Макар част от управляващото мнозинство да заяви подкрепа за машинно гласуване във всички секции, прагът от 300 избиратели беше запазен. Председателят на парламентарната правна комисия Янка Тянкова обясни, че до президентските избори няма достатъчно време да бъдат осигурени необходимите устройства.

 

По данни на Централната избирателна комисия в момента има около 9600 годни машини за гласуване. Според „Продължаваме промяната“ са необходими още около 2000 устройства, за да бъде осигурен машинен вот във всички секции. Затова предложението хартиени бюлетини да се използват само в секции с под 100 избиратели не беше прието.

 

Без район „Чужбина“


Освен връщането на пълното машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели парламентът прие и други промени в Изборния кодекс.

 

Депутатите премахнаха избирателен район „Чужбина“, както и ограничението за разкриване на до 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства в държави извън Европейския съюз. Така вече ще могат да бъдат откривани повече секции, ако са изпълнени законовите условия.

 

Народното събрание одобри и промени, които предвиждат машините за гласуване да бъдат оборудвани с функционалности за хора със зрителни увреждания. Те ще включват „говорещ модул“ на български език, който да позволи на избирателите да упражняват правото си на глас самостоятелно и при запазване на тайната на вота. Предвижда се тази функционалност да бъде въведена за местните избори през 2027 г.

 

Отхвърлени предложения


Парламентът не прие предложението на Стою Стоев от „Продължаваме промяната“ машинно гласуване да има във всички секции с над 100 избиратели.




Отхвърлено беше и предложението на Халил Летифов от ДПС хартиените бюлетини да бъдат отчитани чрез машини с оптично сканиране.

 

Депутатите не подкрепиха и идеята социологическите агенции, които извършват екзитпол проучвания, да подават декларация пред Централната избирателна комисия, че няма да предоставят данни от тях на медии, политически партии и други организации преди 20:00 часа в изборния ден.

 

Новите правила ще важат за президентския вот

 

Очаква се окончателно приетите промени в Изборния кодекс да бъдат приложени още на предстоящите избори за президент и вицепрезидент на републиката.

 

Съгласно Конституцията президентът насрочва изборите с указ. Мандатът на действащия държавен глава изтича през януари 2027 г., поради което първият тур на президентските избори се очаква да бъде в края на октомври или началото на ноември 2026 г., а ако никой кандидат не получи необходимото мнозинство, седмица по-късно ще се проведе балотаж.

 

Точната дата ще стане ясна след издаването на президентски указ, с който официално ще бъдат насрочени изборите.