Проф. Чуков за ФрогНюз: Тръмп иска да изсели живеещите в Газа, преди дни имаше операция по разчистване на терени

Това каза пред ФрогНюз арабистът и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма проф. Владимир Чуков.

"Планът, представен от Белия дом, в момента изглежда изключително нереален и противоречащ на международното право. Тези изявления обаче почиват на предварителни изчисления, предварителни планове. Буквално преди дни имаше нарадена лично от Тръмп операция на американската авиация в територии, които се обивиха за независими държави. Това са Сомалиланд и Пунтланд. Ударите бяха насочени срещу бази на Ислямска държава във високи планини. По информация на израелските медии идеята на САЩ е палестинците да бъдат насочени тъкмо към Сомалиланд и Пунтланд. Практически се е получило разчистване на терена. Вероятно двете независими правителства са се съгласили да приемат на своя територия потенциалните кандидати за изселници от Ивицата Газа".

Ето и цялото интервю:

На съвместна пресконференция с израелския премиер Бенямин Нетаняху, президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че САЩ може да поемат контрола над Газа, да я “стопанисват“ и да я превърнат в "Ривиерата на Близкия изток". Знаем за близките отношения между Тръмп и Нетаняху, знаем за предварителните заявки, които Тръмп даваше през кандидат-президентската си кампания за категорична подкрепа към Израел. Какво очаквате да се случи – какви действия може да предприеме американската страна в Газа?

Изявленията на Тръмп, че САЩ могат да управляват дълго време Ивицата Газа и всичките изказвания, че Газа може да се превърне в една от ривиерите на Средиземно море, че САЩ са готови да направят един възстановителен процес – това не е нещо ново. Отбелязахте много коректно, че още като кандидат-президент – през април – Тръмп направи сходни изявения, като детайлите бяха чувствително по-малко. Тогава никой не му обърна внимание, защото не се знаеше дали той ще стане президент на САЩ. Сега обаче, в качеството си на стопанин на Белия дом, нещата звучат много сериозно.

Трябва да свържем неговата стратегия по отношение на Близко-Източния конфликт с това, което той направи по време на първия си мандат и т. нар. “Сделка на века”. Това е технократски подход, икономически подход. Виждаме го и по отношение на Панамския канал, и по отношение на Канада, и по отношение на Гренландия. Проблемите при Тръмп се решават през икономиката, с високия жизнен стандарт, а не чрез политиката. Това значи и окончателно погребване на идеята за палестинска държава.

Посещението на Нетаняху в Белия дом е първата визита на чужд представител в Белия дом. Това посещение беше много добре подготвено от израелска страна. По време на предизборната си кампания Тръмп нееднократно е критикувал Нетаняху – и то още за стари, неуредени сметки от времето на първия му мандат: че през 2020 година Нетаняху е обещал помощ за ликвидирането на Касем Солеймани, но два дни преди това той се е отказал. Тръмп нееднократно повтори на предизборните си митинги тъкмо това. В момента връзките между Тръмп и Нетаняху се възстановяват на персонална основа. 

Една от темите, дискутирани между Тръмп и Нетаняху, е суверенитетът на Израел върху Западния бряг. Това е много ясна заявка, че бъдещето на Палестинската държава, въпреки че тя е гаранция за развитието на т. нар. Авраамически договори, е, меко казано, безперспективно – поне на този етап, докато единият управлява в Тел Авив, а другият в Белия дом. 

Ако се върнем на икономиката – през септември 2023 година имаше среща между Джо Байдън и между Нарендра Моди. В тази среща се очерта т. нар. Индийски коридор, който свързваше Индия през Дубай, през Саудитска Арабия, през Йордания, през Западния бряг и респективно Хайфа и Атина. Изключително динамичен, изключително добре обмислен транспортен канал, който касае и България. Тогава България все още не беше в Шенген, очертаваше се един път с крайна цел Германия покрай Адриатическо море. В момента нещата вече са в наша полза. С настоящите изявления обаче се прави една корекция, с която този път, вместо да мине през Западния бряг, амбициите са да мине през Газа. Вече се говори за т. нар. пристанище Бен Гурион, което ще свърже Ивицата Газа, която според Тръмп ще се превърне в нещо като Хонконг, Сингапур, нещо невиждано с много силно и бурно развитие. С присъствието на Хамас обаче, което доминира, манипулира, владее жителите на Газа, това няма как да се случи.

Китай са първите, които много силно реагираха на подобен тип изказвания. Каналът Бен Гурион може да стане конкурентен на Суецкия канал. Преди години Китай предложи на Египет да направят една акумулаторна помпена станция за Суецкия канал на стойност за 2 милиарда и 300 милиона долара. Египет обаче протака това, докато не се отказа. Сега се предлага алтернатива на т. нар. Индийския канал, който е много силен конкурент на канала, който продължава да е доминиран от Китай – Китай към Европа или Индия към Европа. 

Виждаме и реакцията, например, на Пакистан, който също е силно заинтересован. Тръмп не спомена кои са държавите, които биха могли да приемат палестинците, но те очевидно са конкурентите на Китай. Пакистан и Малайзия са най-вероятните страни, които биха се съгласили на подобен тип трансфер, беше посочена също и Турция. Част от палестинските затворници, които бяха освободени вследствие на сделката между Хамас и Израел, отидоха директно в Египет. Къде обаче ще отидат 2 милиона жители на Газа, как ще бъде проектиран въпросът международноправно, не е много ясно. Нещата не са рамкирани, има една стара инерция, има статукво, което няма как да бъде преодоляно – все пак става въпрос за 2 милиона души. Дали всички ще напуснат Газа, дали след като я напуснат, част от тях ще се завърнат – това са неща, които в момента висят.

“Сделката на века” не се получи, сега новите заявки на Тръмп звучат твърде амбициозно. Те са част от концепцията на американския президент за много силна конкуренция на Китай, дори елиминация на Китай, на местата, където са основните му икономически точки. Където има пристанища, канали, летища, аутобани, магистрали, китайците са готови да финансират веднага, съответно взимайки геостратегическия пункт на концесия. По времето на оправданието на СИРИЗА например, те взеха 51% на пристанището на Атина. 

В контекста на дългите преговори в Близкия изток, трябва да припомним, че от 1993 до 1998 година трябваше да бъде договорена и Палестинската държава. Това не се случи. Нещо повече, имаше непрекъснати войни. Тръмп, давайки тези предложения, дава алтернативата на политическо предложение. Това политическо предложение дойде от нас, от европейците. Франсоа Митеран предложи създаването на две държави през 1992 година, европейците многократно подкрепихме това предложение. Демократите в САЩ също го подкрепят – Байдън, Обама. Сега обаче, в лицето на Тръмп, нещата са поставени на нова плоскост. Виждаме политика, която е силно традиционна, силно рамкирана от международното право, но в същото време има и реалности на терен, които не могат да се вместят в правото. Виждаме и икономически поощрения. 

Казвате икономически поощрения – какво на практика предлага Тръмп? 

Със “Сделката на века” Тръмп не предлагаше политическо решение, а висок жизнен стандарт. Предлага същото и на Канада, и на Гренландия. Философията и логиката и в сегашните му предложения е същата.

Планът, представен от Белия дом, в момента изглежда изключително нереален и противоречащ на международното право. Тези изявления обаче почиват на предварителни изчисления, предварителни планове. Буквално преди дни имаше нарадена лично от Тръмп операция на американската авиация в територии, които се обивиха за независими държави. Това са Сомалиланд и Пунтланд. Ударите бяха насочени срещу бази на Ислямска държава във високи планини. По информация на израелските медии идеята на САЩ е палестинците да бъдат насочени тъкмо към Сомалиланд и Пунтланд. Практически се е получило разчистване на терена. Вероятно двете независими правителства са се съгласили да приемат на своя територия потенциалните кандидати за изселници от Ивицата Газа.

В момента наблюдаваме примирие в Газа, размяна от едната страна – на затворници, от другата страна – на заложници. Към момента и от страна на Хамас, и от страна на израелските власти, се говори за временно примирие. Дали то ще прерасне в някаква по-устойчива форма? 

Официалните документи за примирието са от две страници и половина. То има три фази по 42 дни, като в половината от точките се говори за временно примирие. Това беше едно от разногласията между Хамас и Израел – дали да бъде временно, постоянно, устойчиво, но се получи тази формула. В момента обект на разговори между Тръмп и Нетаняху е именно какво ще стане след като бъдат разменени тези приблизително 2000 палестински затворници срещу 33 израелски заложници.

Съотношението в размяната е едно към 30 по отношение на цивилните лица и едно към 50 по отношение на военните лица. Предлага се много сложна схема и от едната, и от другата страна, но много често се правят импровизации. Имаше например неудържане на обещанието от страна на палестинците за освобождаването на конкретно лице, защото то не просто е под контрол на Хамас, а под контрол на Ислямски джихад. 

Работи се за удължаването на тази първа фаза от примирието, като големият въпрос е, ако се стигне на третата фаза, кой ще управлява Газа. В клаузите е записано, че преминаването на палестинците от Южна Газа в Северна Газа трябва да мине през проверката на две американски и една египетска фирма за сигурност. Това значи, че американците вече са там. Тръмп има предвид тъкмо това, като казва, че САЩ ще участват, но най-вероятно ще вземат и контрола върху процеса на сигурността и гарантирането на сигурността в Газа.

Хамас, за съжаление, е много далеч от състоянието да бъде окончателно разбит. Виждаме какви церемонии, какви фанфари, какви медийни финтифлюшки правят Хамас при предаването на израелските заложници – едва ли не, че те контролират всичко. Ситуацията е наистина много сложна.

Ако обърнем погледа към Сирия, какво да очакваме там – какви биха могли да са отношенията между новата американска администрация и новата власт в Сирия? 

САЩ не са твърде ентусиазирани да присъстват в Сирия. Доналд Тръмп каза, че войната в Сирия е “тяхната война”, не “нашата война”. Чака се решението на Тръмп и на новата американска администрация за евентуална подкрепа за кюрдите – дали ще се стигне до нещо подобно на Северен Ирак, или ще видим в по-слаба степен някаква кюрдска автономия. Ключово е каква ще бъде съдбата на Сирийските демократични сили – това са кюрдските милиции.

Около Ахмед Шара, новият преходен президент на Сирия, има повишено внимание, тъй като той беше избран на един конгрес, в които присъстваха представители на 18 въоръжени групировки, а въоръжените групировки в Сирия са чувствително повече. Той беше избран като ход за предотвратяване на това Сирия да се превърне във втори Судан или втора Либия, тоест да има разцепление. В момента тече процес на разпускане на милициите, кюрдите отказват да се съобразят. Значителна част от милициите отказват да предадат оръжието си. Една такава много силна милиция в Южна Сирия, ръководена от Ахмет Далати, влезе в Дамаск преди Ахмед Шара. Далати се счита за много близък и до Русия, и до Обединените арабски емирства. 

Изборът на Ахмед Шара е всъщност наложен от Саудитска Арабия и Турция. Неслучайно той направи първото си посещение буквално преди дни в Саудитска Арабия, а от Рияд той директно отиде за Анкара. Саудитска Арабия и Турция са двете държави, които ще оказват най-голямо влияние в Сирия оттук насетне. САЩ много внимателно наблюдават процесите, защото те са най-силно ангажирани с подкрепата на кюрдските милиции. 

Тръмп едва ли би желал да има голяма активна намеса на американския контингент в Сирия. Данните миналата година бяха за 900 военнослужещи, но представител на Пентагона каза, че всъщност има 2000 военнослужещи на САЩ в Източна Сирия. Как ще бъдат предислоцирани те, какви ще бъдат отношенията със Северен Ирак, как САЩ ще се опита да се напасне политически с Турция – това са все актуални въпроси. Турция казва, че част от бойците на сирийските кюрди не са сирийци, а са бойци на ПКК. Около Автономна администрация на Северна и Източна Сирия се твърди, че партията, която управлява, печели изборите с машинации. Това са процеси, които на този етап не са уточнени и много бавно се развиват. Кюрдите, със своето присъствие в тази част на Сирия, са част от системата за национална сигурност на Израел.  

Големият въпрос, който задават експертите в момента, е кой кого ще убеди – Нетаняху Тръмп или Тръмп Нетаняху по отношение на Иран. Израел казва, че с моллите няма какво да се преговаря, докато Тръмп подписа указ, с който се забранява на Иран да произвежда ядрено оръжие, като той е склонен да се влезе в преговори, така че да им се предложи някаква сделка и да се избегнат конфронтациите. Всичко това е в една голяма въпросителна, на която с днешна дата не можем да отговорим. Тръмп просто не е Байдън. Байдън беше много по-мек, много по-нерешителен и оттам произлязоха много от предизборните трудности, особено за Камала Харис, в тази много специфична арабска прослойка, която не гласува за Байдън и по този начин даде гласа за Тръмп. Въпросителните остават много.

Интервю на Илияна Маринкова