Проф. Дроздстой Стоянов: Зачестиха паническите разтройства в България

От ключово значение е медиите на оказват натиск на политическия елит, не по време на подобни инциденти като убийството във Враца, а в периода между тях, смята професорът. Това би бил единственият начин да се предприемат адекватни мерки за превенция на подобни трагедии, изтъкна той пред bTV.

У нас се случи една деформация на разбирането на реформа – определени сектори бяха успешно реформирани, но сектори като психичното здравеопазване и онкологията бяха маргинализирани и бяха жестоко деформирани. Централизираната система на здравеопазването се грижеше за тези системи, но системата на пазарното управление ги подминава, тъй като не са печеливши. Тези сектори се превърнаха в изкупителна жертва, коментира проф. Стоянов.

Той коментира и зачестяващите случаи с тийнейджъри, които пребиват свои връстници, заснемат случващото се с мобилен телефон и го качват в интернет и с младежи, биещи безпричинно хора по улиците, като заяви, че това е гранично състояние. По думите му, такова поведение може да бъде предвестник на по-сериозно психично разстройство. Трябва да има служби за ранна диагностика на подобно поведение, включително в училищата, категоричен е психиатърът.

Проф. д-р Дроздстой Стоянов определя себе си като страдащ от родолюбие, което не му позволява да напусне България, въпреки множеството възможности за международна кариера и признание. Разказва, че учи петокурсниците по медицина да не се отказват и емигрират, защото така „няма да останат читави хора, така че българската държавност да пребъде“.

Експертът по психология и психиатрия коментира, че през последните години у нас са зачестили случаите на панически разстройства. Той има свое, „нестандартно“ обяснение за появата им. Според него новият облик на откритата през 19 в. хистерия са паническите разстройства. Болестта е известна като „великата имитаторка“, защото „може да имитира симптомите на всякакви други заболявания“, обясни проф. д-р Стоянов.

Експертът и екипът му са в основата на откриването на Комплекс за транслационна невронаука в Пловдив – единственият такъв център на Балканите. Благодарение на магнитно-резонансното изобразяване установяваме чувствителността на всеки пациент към различните антидепресанти и други медикаменти, поясни професорът.

Винаги съм твърдял, че съм имал порядъчно пакостно детство, заяви д-р Стоянов. Разказва, че необичайното му име е комбинация от имената на двамата му родители - Дрозда и Стоян.

Проф. д-р Стоянов смята, че семейството му е неизбежният фактор, който го е подтикнал към интелектуалното развитие. Проф. д-р Стоянов е бил 15-годишен, когато завършва едновременно руския дипломатически лицей в София, средно общообразователно училище и английска гимназия. На 21 години се дипломира с отличие в Медицинския университет в София, а на 33 г. става най-младият професор в България.