Проф. Ива Христова: Само два са случаите на българския щам на COVID-19. Минимална е вероятността той да нарасне

„При българския вариант има замяна на една аминокиселина с друга. Тази промяна е на 25-о място. Това се случва в периферията и това има значение. Целият спайк протеин е този, с когото вирусът се свързва и прониква в клетките ни. Срещу него е насочен имунният отговор. Затова повечето от мутациите са именно в спайк протеина. Тази периферна локализация, която намираме, е свързана с по-голяма вероятност за промяна. Тази атака създава промени във вируса”, обясни тя.

Според нея по-притеснителни са останалите открити щамове. При британския щам става дума за преимуществено разпространение на определен вариант.

Относно ваксината на AstraZeneca проф. Христова смята, че няма проблем втората доза да бъде от препарата.

„Тези проблеми с централната тромбоза са единици на един милион. Трябва да се знае, че поне 10 пъти по-голям е шансът за венозна тромбоза при COVID-19”, подчерта тя.

Относно поставянето на трета игла от ваксината, проф. Христова подчерта, че причина за това са мутациите на вируса.

„Още в началото не бяхме сигурни колко дълго ще трае имунитетът.  Съдейки от преболедувалите казахме поне 6 месеца, но вероятно е 12 месеца.  Към момента е доказано, че британският щам се покрива от всички ваксини”, успокои тя.