Проф. Калин Янакиев: Чингисханово варварство в Буча, Славата на Украйна и Плана на руски ”политолог”

Близо 400-те (преброени само до този момент) мъртви тела на цивилни жители в този град – разстреляни по улиците, до велосипедите си, изгорени в колите си, разсъблечени (и вероятно изнасилени) жени, нахвърляни на купчини, застреляни по мазетата и дворовете си в тила със завързани на гърба ръце хора, хвърлени в кладенци, запалени и недоизпепелени, очевидно в бързината при изтеглянето от подложеното на същински геноцид селище – говорят сами за себе си. Показват голата истина за „специалната операция“ на Путин по „денацифицирането на Украйна“. Показват обаче и голата истина за манталитетния профил на „славната“ и „кръстоносна“ руска армия – орда от озлобени и комплексирани от Путиновата пропаганда вандали, на които кремълският „вожд“ най-сетне даде пълна свобода да започнат да отмъщават на света за тридесетилетното „унижение“ от краха на „великата им пролетарска империя“. Даде им я – засега на територията на все по-дълбоко вбесявалата го с „европеизацията“ си Украйна, но все по-неприкрито показващ им, че е готов да им я даде за развихряне и на запад, все по на запад, вече „без да се съобразяваме с нищо и никого“, защото и без това „целият свят се е заел да унищожи Русия“, а пък „защо ни е светът, след като в него няма да уважават, няма да се съобразяват, няма да се страхуват от Русия“.

И престъплението Буча – дадохме си сметка всички – може да се окаже само първата и малка част от престъпленията във всички други, все още неосвободени от тази вандалска орда градове. Може да се окаже само първата вече разкрита част от престъплението на века! Или още по-точно: разкритието за това какво престъпление вече е в ход, вече е започнало да се върши в света, ако Путин и неговата шайка не бъдат спрени. Защото какво възнамеряват да извършат те, ако все пак съумеят да съкрушат Украйна, ни разкри по най-изразителен начин една статия, публикувана от официалната руска РИА Новости, която също прочетохме през изминалата седмица, и от която ще приведа тук само няколко кратки цитата – тъй да се каже „за сведение“.

Статията е от руския „политолог“ Тимофей Сергейцев и носи заглавието „Какво трябва да направи Русия с Украйна“. След пълното завладяване на Украйна – без стеснение пише „политологът“ – „Бандеровската върхушка (с други думи – елитът на тази страна – б. м.) трябва да бъде ликвидирана, нейното превъзпитаване е невъзможно. Социалното „блато“, което я е поддържало активно или пасивно със своето действие или бездействие (т. е. народът на Украйна като цяло – б. м.), трябва да преживее тежестта на войната и да усвои преживения опит като исторически урок и изкупление на своята вина.“ И продължава още по-конкретно: „необходимите първоначални стъпки на денацификация могат да се определят по следния начин:

– „ликвидация на въоръжените нацистки формирования (под което се разбира всички въоръжени формирования на Украйна, включително Украинските военни сили), а също така на обезпечаващата ги дейност на военната, информационната и образователната инфраструктура…

– масови следствени действия за установяване на личната отговорност за военните престъпления, … за разпространението на нацистка идеология и поддръжката на нацисткия режим;

– лустрация, обнародване на имената на поддръжниците на нацисткия режим, привличането им към принудителен труд по възстановяването на разрушената инфраструктура като част от наказанието за нацистката им дейност (от състава на онези, към които няма да бъде приложено смъртното наказание или лишаване от свобода).“

Разбирате, нали? „Политологът“ ни казва, че ако Русия осъществи плановете си, в Украйна на първо време ще бъдат извършени масови разстрели (това се подразбира под „ликвидация“), ще бъдат издадени стотици смъртни присъди и стотици ще бъдат „лишени от свобода“, след което ще се пристъпи и към „масовото привличане към принудителен труд“, т. е. ще бъде разкрит нов ГУЛАГ. Тъй че, нека съобразим: след като това по най-откровен начин и публично се планира да бъде направено утре, може ли някой да се усъмни, че на „социалното блато“, тоест на цивилното население на Украйна и днес е разрешено да се „възложи бремето на войната“, като освен избивано, насилвано, изгаряно в градовете си, то може да бъде и варварски ограбвано от „денацификаторите“. Обяснявате ли си сега натоварените с ограбена покъщнина, перални машини и домашни вещи камиони, изнасящи „плячката“ към Беларус, а оттам и към Русия?

Да, това е „Путиновият полюс“ днес, разкрил цялото си Чингисханово варварство в картините от Буча. Той е завладян от глобална отмъстителна злост, едва сдържана върху лицата на онези, които стоят на върха му. Вгледайте се внимателно в тези лица, вижте ги. Президентът Путин – с почти мъртво, подпухнало от стаена жлъч, неподвижно лице, раздвижвано почти осезателно от инфернални, идващи „не от тук“ енергии. Военният министър Шойгу – тежък топуз с генералски пагони и същевременно със стресната физиономия на системно нахокван калпазанин. Говорителят на въоръжените сили Игор Конашенков – квадратен косноезичник, точещ умопомрачителни фантасмагории за ята „дикие птицы“, мигриращи от Украйна към Русия, за да донесат в нея „тайното бактериологично оръжие на нацистите“. Говорителите на Кремъл, Мария Захарова и Дмитрий Песков – кривящи се механични кукли, с навити пружини, повтарящи оскъдната си словесна „програма“. Все по-натежаващият по „брежневски“ сумрачен „барин“ Сергей Лавров… Инферналия от маниакални светоненавистници със „спъната“ жестикулация и вдървени осанки „глътнали бастун“.

Да, това е единият – руският – „полюс“.

В същото време – виждайки я все по-отчетливо през изминаващите дни – светът се изпълва с възхищение с към светлата, неподозираната, невероятната упоритост и храброст на украинците. Разбира се, онова, което го възхищава на първо място, е несломимостта на тяхната военна съпротива. Защото, ако в първите няколко дни след руското нахлуване повечето наблюдатели виждаха тази съпротива като обречена и се измъчваха от угризения, че „на Запада ще се наложи“ да я остави в ръцете на Путин, то постепенно депресивността им започна да се измества от (възхитено) смайване, та дори от все по-възрастваща надежда, че Украйна би могла… да спечели тази наистина отечествена война. Да, светът трябваше да чуе – и с уважение да приеме думите на нейния президент (само година по-рано виждан като „шоумен“), че онова, което Украйна вече очаква от света е само военно-техническата му помощ, защото народът ѝ е показал, че на бойното поле може да се защити и сам. Народът на Украйна показа на света, а на нас, преживелите комунистическия тоталитаризъм с още по-голяма изразителност – че комунизмът не може да служи като последно и най-дълбоко оправдание за нашата слабост, липса на кураж и чувство за малоценност. Защото – трябва да го съобразим – украинците бяха, за разлика от нас, буквално „съветски народ“ и значи достойнството и недостойнството, показвано от народи, подобни на нашите в моменти на изпитание има по-дълбоко лежащи основания.

Но украинците се издигнаха до вдъхващия възхищение и респект, противоположен на Путинова Русия, „полюс“, не просто със своята военна храброст. Те се превърнаха – не „режисирано“ и не „пропагандно“ – в моралния победител в тази война и с цял ред свои спонтанни, искрени, човешки жестове, които затрогнаха света. Нека припомня за онзи невероятен момент, когато световноизвестният съвременен композитор Ханс Цимер специално прекъсна своя концерт в Лондон, за да покаже на огромен екран в залата видео, заснето случайно на гарата на подложен на бомбардировки украински град, на което се вижда как под воя на сирените млад мъж (на име Алек), вместо да побегне към скривалището, сяда пред оставен на откритото роял и засвирва музикалната тема „Time“ от нашумелия филм на Кристофър Нолън – “Inception”, (чийто композитор е Цимер), като малко след това към него се присъединяват и ръцете на приятелката му. Музиката звучи буквално на фона на сирените, а по повод на това, обиколило вече света в социалните мрежи видео, самият композитор се обръща задочно към храбрия пианист, заявявайки: „Аз просто съм удивен от твоето изпълнение на „Time“ в това военно време… удивен съм от това, което направи с музиката. Тя тотално повдига духовете на украинския народ. Ние сме на ваша страна. За вас ще изпълним „Time“ тази вечер. Винаги ще изпълняваме „Time“ за вас. Винаги ще бъдем с вас. Благодаря ти“.

Да припомня по-нататък за онзи глобален онлайн концерт, в който се включва, от бомбоубежището в обстрелвания в този момент Киев, цигуларят Илия Бондаренко и който също бе споделен в средата на март от десетки хиляди в целия свят. Да припомня накрая и за седемгодишната Амелия Анисович, заснета с телефон от своите близки да пее, отново в бомбоубежище, и видеото трогна света така, че след успешната евакуация момиченцето изпълни солово украинския химн пред препълнени концертни зали в Полша и Германия. Да, човечността на Украйна вече възтържествува над мрачната вцепененост на Путиновата шайка и на това нейно тържество никой не може да се противопостави.

Нека да кажа накрай, че изглежда по аналогичен начин са противопоставени днес двата „полюса“ и у нас: гражданската подкрепа за Украйна и одиозните пропутински митинги на „Възраждане“. Лично аз няма да забравя как пред първото голямо шествие в София на 24.03. четири млади жени-украинки с невероятна страст изпяха химна на страната си и с това буквално просълзиха хилядното множество събрано на площада пред президентството. Няма да забравя също как в края на големия концерт за Украйна, няколко дни по-късно, българските рокаджии запяха „Нека бъде светлина, нека има цветя, нека има деца!“, а хората от площада започнаха да качват на сцената децата си, които, смутени, объркани, усмихващи се образуваха две плътни редици пред „батковците“ с китарите. И не мога да не сравня тази ведро, сърдечно, човешки изразена солидарност с тазседмичния митинг на „Възраждане“. Това бе оглушителен гърмел от извадени от нафталина военни маршове и хайдушки песнопойки, нелепо хоро по средата на тълпата и бойни – „много бойни“ байраци – самарски, априлски и пр., сякаш София, в която бяха стоварили митингуващите путинисти от автобусите бе пълна с „османлии-поробители“ или най-малкото с кохорти от „съюзници-разбойници“ от началото на миналия век. Нелеп, креслив пладнешки „спектакъл“, който трябваше да успее да представи „историческите си възстановки“ най-късно до 15-15,30 ч., та да може да се „прибѐре“ до вечерта по местожителството си (напазарувал пътем от столичните магазини), защото „за повече не са ни платили“. Това е лицето на представителите на „другата гледна точка“ за войната в Украйна у нас, това са противопоставящите се на „колонизиращия“ ни либерален Запад, който се е заел (чрез НАТО, ЕС, Кирил Петков, Херо Мустафа и кой ли още не) да ни раздели с руските ни „братя“, да погуби „вековните“, иманентни на „българщината“ ни чувства към „Светата Русь“.

Да, бяло и черно. Други цветове обаче днес не би могло да има.

Калин Янакиев, Портал Култура