Проф. Н. Слатински: Човек от службите ми каза - Борисов може да направи като Горбачов и Елцин?

Според него страната върви към тупик (задънена улица) и нищо хубаво не я чака. Назряват опасни събития и е напълно реално да бъдем тласнати в неуправляемост и силна вътрешна конфронтация.

ББ ще опразни хазната, има за пилеене още максимум милиард, милиард и половина. Това ББ го прави само и само да продължи да управлява и парадоксът е, че когато си купи с пропилените 4-5 милиарда за последните 4-5 седмици, правото да продължи да управлява, той ... няма да може да управлява, защото всичките финанси ще са ошушкани, а изсипаните пари на вятъра могат да предизвикат финансова криза, каквато се случва при линееща икономика и налети като в пясъка огромни, несвързани с реалния сектор парични средства.

Най-голямото наказание тогава за ББ, когато тръгне голямата безработица и хазната е празна, е той да бъде оставен да управлява! Тогава ББ не само ще се срути за броени седмици, но и народът ще го погне с камъни.

Само че за какво ни е да минем пак през жестока криза и срив на банките, плюс развихрен корона-вирус? Отново ли 1996-1997-а?

Това ще е прекалено висока цена, унищожителна цена за България.
И именно това кара този моя събеседник да говори с мен - имал ми доверие, в службите бил съм бил с авторитет.

А според него мислещите хора в службите разсъждават по същия начин, по който и той и през главите им какво ли не минавало как да не позволят в България да се разиграе апокалиптичен сценарий.

Протести, загуба на всяко доверие в правителството на ББ, ниска квалификация на министрите като мениджъри на и при криза, опоскани финанси, корона-вирус, сломена здравна система – това е нагорещена до експлозия бързоварка и трябва да се избегне взривът, трябва да се излезе от задънената улица.

Как? – питам го. Към какво води този разговор?

Той продължи с въпроса:
Какво направи Горбачов, когато падането му беше неизбежно? Какво направи Елцин, когато трябваше вече да сдаде властта?

Ами всеки договори с наследника си условията на капитулацията и оттеглянето – запазване на богатството, даване на изключителни привилегии като на държавен глава, защита на сигурността му от страна на държавата и никакви съдебни преследвания, никакви данъчни проверки, никакви финансови ревизии!

И ето тук са основните проблеми на българската политическа ситуация, която от една страна настоятелно диктува, настоява безусловно логично да се сложи край на управлението на ББ, а от друга страна липсва изявен наследник, с когото той да договори отстъпването на властта.

Протестите и опозицията не родиха и няма скоро да родят такъв еднозначно известен и общонародно приет нов лидер. Освен това с искането на оставката и на главния „биберон“, сиреч на главния прокурор, се подклаждат страхове у властта, че ще се тръгне към намиране на нов главен прокурор, който като първа задача от новата власт ще бъде накаран да започне преследване на водещите фигури от сегашната власт.

И виждаш ли, казва ми моят събеседник, какви огромни проблеми възникват пред намирането на изход от кризата!!

Първо, няма легитимен лидер на алтернативата „след ББ“.
Второ, с искането на оставката на главния прокурор, която иначе е абсолютно резонна, се поражда страх от юридическо преследване на водещите фигури от властта и преди всичко на ББ.
А ББ знае, че в службите, в полицията, във финансово-контролните структури и в съдебната система той има много врагове след десетте години на едноличното му управление - много прекършени кариери и съдби, много принуди да се действа политически, много забити в седма глуха дела, много твърде пресилено заведени и проведени следствени и съдебни действия.

Ние, казва ми този човек, трябва да степенуваме нещата по важност. Кое е по-важно – да разрушим пиедестала, на който се кипри самовлюбено ББ и да го видим него свален и обруган (без значение колко заслужено е това),
или да извадим България от батака, в който тя пропада, да не ѝ позволим да се срине в пропастта, към която тя се е устремила?

Отговорът е очеваден - България преди всичко, ние друга държава си нямаме!
Затова нека тези, които имат някакво влияние върху политиката и обществените настроения помислят по какъв начин мирно и спокойно да договорят с ББ слизането му от властта, да му гарантират всичкото, което бе гарантирано от Елцин на Горбачов и от Путин на Елцин. И да се сложи край на агонията. Да се спре безумното хвърляне на пари на вятъра. Да се спре с разстройването на обществения живот, с протестите, с барикадите, с нагнетяването на напрежение, от което само с една искра може да се подпали опустошителен пожар.

В края на краищата той е бил премиер десет години и то не доведен с танковете и катюшите, а с избори, макар и наполовина свободни и двойно купени.
Какво ще пише в българската история? Ами ще пише, че не една или две, а десет години тази личност ни е била министър-председател!

Да, не е е много демократично и европейски това договаряне, но пък какво демократично и европейско има в едно управление, което десет години се осъществява еднолично, като между другото – между пиара, мачлетата, рязането на ленти и фръцкането с джипката. Това може ли да е демократично и европейско управление, то прави ли чест на държавата и народа ни!?

Нека му гарантират на ББ категорично и без никакви „ако“ и „дали“ запазване на богатството, натрупано чрез властта, нека му отдадат заслуженото като един от най-дълго управляваните министър-председатели, нека държавата стане гарант за безопасността и сигурността му (тези неща могат да се уредят и законово, за всеки, който, да речем, е бил повече от 8 години премиер), нека той бъде освободен от всякакви съдебни преследвания, данъчни проверки и финансови ревизии. И България да продължи нататък.

Нека се разсече гордиевият възел, че България не може да продължи нататък с ББ, но не може да го свали от власт по демократичен път.
Защото всичко си има цена и за всичко се плаща.
Това ще е цената, която ние ще платим и тя трябва да ни бъде като обица на народното ухо - да мислим като избираме такива одиозни персони за лидери на народа! То и народът ни го е казал - кой каквото прави, на себе си го прави.
...
Какво казах аз на този човек ли?
Казах му, четири неща.

Първо, не си представям на практика как всичкото това може да се осъществи.

Второ, нямам влиянието да се опитам да се ангажирам и да действам в този дух, в който той настоява.

Трето, всички в мен се съпротивлява срещу подобен подход, защото при една демокрация не може да има хора над закона и да им се позволява да остават ненаказани за това, за което заслужават наказание (ако го заслужават).
Четвърто, мога да споделя идеята му за изход от задънената улица, но по никакъв начин няма да искам да бъда свързван с нея.

Николай Слатински