Проф. Слатински: Избираме Гърция, защото предлага по-добра цена от България

Защото Гърция им предлага това и на такава цена, което и на каквато цена България не може да им предложи. Каквото и да си говорят разни министърки и техните началници по пряка властова и съребрена партийна линия. Това пише във Фейсбук специалистът по национална сигурност Николай Слатински, който се включи в разгорялата се през последните дни дискусия за причините родните туристи масово да отлитат на юг през почивните дни за Съединението.

„Бедният български народ…80 000 на ден на почивка в Гърция, на ден, не за празниците като цяло… Българинът обича да пътува. Видя се с пари вече…“, коментира пътуванията към южната ни съседка преди дни премиерът Борисов.

Ето и цялото мнение на Слатински:

По повод задръстванията в посока Гърция. И без коментар на поредната нелепица, изръсена от пилотната кабина на държавата:

– Едни ФБ-приятели възприеха гласуването с коли За гръцките курорти, като лична патриотична обида и реагираха в духа:

Какво? Гърция ли?

И започнаха да изреждат прелестите на България. Макар никой да не оспорва, че България има дивни прелести.

– Втори ФБ-приятели реагираха направо националистически в духа:

Ово е стандарт!

И от висотата на материалната си заможност, започнаха да изреждат къде те са били в България и как са били обслужени, как всичко е било супер, на висота и на над-средно-европейско ниво. Аз също познавам българи, които си позволиха да се бръкнат надълбоко и изкараха чудесни дни по нашето Черноморие.

– Трети ФБ-приятели, макар и доста малко, подкрепиха ББ или поне казаното от него, като реагираха в духа:

Ами прав е човекът!

Щом цели 80 (или 70) 000 могат да си го позволят отдъхването в Гърция, значи нещата се оправят, хората наистина са се видели в пари и въобще, българинът само хленчи колко е зле, вайка се колко е нещастен, а всъщност пред него вече са блеснали житата…

– И четвърти ФБ-приятели, реагираха в духа:

Надежда тука всяка оставете!

И като пресметнаха че 80 (или 70) 000 са някъде около 1% от всички българи, приведоха отчайващи примери за мизерията на десетки проценти други български граждани, само дето не накараха на пътуващите за Гърция да им приседне и почивката, и парите, в които са се намерили…

Аз поради личен избор не съм избирал къде да почивам тази година, затова сигурно мога да разсъждавам по-трезво от редица ФБ-приятели и по-неслънчасало от премиера.

Каквото и да ни казват тези четири категории ФБ-приятели, а също така каквито и нелепици да се намират в състояние на свободно (из)падане от пилотската кабина на държавата ни, истината за мен е една и само една:

Средностатистическият българин не разполага с излишък пари, не е необходимо добре и достатъчно задоволен в материално отношение, цепи стотинката на две, седем пъти премерва преди да отреже, прави си сметката трезво и затова действа съвсем по Теорията на рационалния избор.

Той несъзнателно или подсъзнателно, а може би най-съзнателно прави своя избор по т.нар. минимакс и максимин, сиреч стреми се да избере най-малко скъпата възможност от скъпите възможности или най-малко евтината възможност от евтините възможности.

И за срам, поука, лош късмет и справедливо възмездие, твърде не малка част от средностатистическите българи се оказват ефикасно планираща и ефективно стратегираща общност, затова при тях минимаксът съвсем рационално съвпада с максиминът и се оказва именно Гърция. Гърция, а не България!

Т.е. за тях минималната от максималните оферти съвпада с максималната от минималните оферти и затова толкова много от средностатистическите българи поемат към Гърция. Към Гърция, а не към България!

Не го правят от търсене на лукс, от насмогване на харча, от ояждане, от снобарство, от мода или със стадно чувство, а напълно рационално, отлично пресметнато, съзнателно избрано и в голяма степен по финансова принуда. Защото Гърция им предлага това и на такава цена, което и на каквато цена България не може да им предложи. Каквото и да си говорят разни министърки и техните началници по пряка властова и съребрена партийна линия.

Така мисля аз. И не само го мисля, но и го наблюдавам сред своите роднини, приятели, познати и колеги.