Прокуратурата и службите не унищожават ненужни СРС и това е предпоставка за нарушения

Службите, които имат право да искат СРС, са внесли в съдилищата 5368 искания. Разминаването с броя на хората, срещу които са прилагани СРС, може да идва от това, че при изтичането на законовия срок, позволението трябва да бъде получено отново. Съдилищата са дали 5003 разрешения и 365 отказа. Исканията са с 11,11% по-малко в сравнение с 2019 г. От всички тях обаче са излели едва 1089 веществени доказателствени средства (ВДС).

При това бюрото е констатирало, че има изготвени ВДС, които не са били използвани за целите на наказателното производство, но продължават в разрез със закона и се съхраняват от службите, които имат право да ги искат - МВР, ДАНС, Държавна агенция "Разузнаване", прокуратурата и антикорупционната комисия КПКОНПИ. "Съхраняването на тези ВДС за неопределен период е предпоставка за нерегламентирано използване на информация от СРС, което би довело до нарушаване на конституционно регламентирани прави и свободи на гражданите", се казва в доклада на бюрото, пише още "Сега".

По искане на главния прокурор Иван Гешев през 2020 г. са постановени 4 разрешения за използване на специални разузнавателни средства. Те са били приложени спрямо двама души. Това се вижда от годишния доклад за дейността на Националното бюро за контрол на СРС, който бе качен на сайта на институцията. По закон главният прокурор подава искане за СРС, когато става дума за предотвратяване на тероризъм.

От доклада не става ясно дали исканите от Гешев СРС-та са се превърнали в доказателства по някое дело.

Сред заявителите на използване на СРС на първо място е МВР. Те са направили малко над 51% от исканията. Следват прокуратурата с близо 37%, ДАНС със 7,28% и КПКОНПИ с 3,48%. Най-много СРС са ползвани за разследване на организирана престъпност. Следват наркотици, кражби, подкуп, престъпления срещу републиката - измяна, шпионство и т.н.

В 172 случая СРС са използвани за установяване самоличността на лица, за които има данни и основание да се предполага, че готвят, извършват, или са извършили престъпление. Запознати коментираха пред "Сега", че това е един от начините за злоупотреби със СРС, ако прекратяването им не се спре веднага след като самоличността на човека бъде установена.

За 435 процедури, или 14,38% от общия брой, използването на СРС е започнало по спешност - без да се иска съдебно разрешение. От доклада не става ясно колко от тези СРС-та са "санирани" от съда, както законът изисква.

Най-много разрешения през 2020 г. е дал спецсъдът - 2798. Това са над 71% от позволенията за СРС. На далечно второ място е Окръжният съд в Пловдив с 422, а на трето е Окръжният съд в Стара Загора с 206.

През 2020 г. 45 души са поискали бюрото да провери дали са били обект на незаконно подслушване. Проверени са 31 от молбите, защото останалите са били нередовни и хората не са отстранили пропуските си. Не е констатирано някой от тях да е жертва на неправомерно СРС. Тази година заради СРС-скандала с евентуалното подслушване на политици на бюрото ще му се наложи да направи много повече проверки по сигнали на граждани.

От 2014 г. досега 22 души, попитали за себе си, са били уведомени, че срещу тях са незаконно са използвани СРС.